Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Чувал съм, че богатите евреи идват да умрат в Палм Спрингс.
— Да, ако не понасят кубинците и хаитяните.
— И аз бих умрял тук.
— Няма значение къде ще умреш, а кога. А понякога и това няма значение.
— Наистина се опитай да не бъдеш такъв черногледец, Сидни. Хей, мисля, че във фоайето видях Фара Фосет!
Апартаментът, състоящ се от две спални и две бани, развълнува Ото, който в пристъп на екстравагантност даде на пиколото пет долара бакшиш. Вътре ги чакаше кофичка с лед и бутилка хубаво калифорнийско вино, кошничка с плодове и поздрави от управителя.
Сидни Блекпул пробваше двойното легло, когато Ото се втурна през междинната врата. Розовото му лице беше пребледняло.
— Какво има? Може би сърцето ти не издържа на целия този лукс? — попита Блекпул.
— Сидни! — изрева Ото. — Колко мислиш, че са джобните пари, които Уотсън ни е дал? За една седмица?
— Петстотин? — Блекпул сви рамене. — Храната и пиенето тук в хотела са безплатни, така че…
Ото изсипа съдържанието на кафявия плик и парите се разпиляха по леглото. Двадесет банкноти от по петстотин долара.
— Нямах представа чий израз стои на банкнотата! — прошепна Ото. — Здравейте президент Маккинли!
— Той каза, че може да се наложи да платим за някоя информация, но…
— Не можем да ги вземем, Сидни.
— Защо не?
— Десет хиляди? Още не съм си осигурил пенсия. Остават ми четири години.
— Не получаваме подкуп, за бога.
— Добре тогава. Ще заведем счетоводна книга и ще вписваме всеки долар. Ако се сдобием с някакви улики и платим на информатори, трябва да записваме разходите.
— Да не си откачил? Дойдохме тук да играем голф. Разследването е празна работа!
— Знам, знам. Трябва да му върнем най-малко девет хиляди.
— Наистина съм поразен от сумата, Ото. Никога не съм виждал десет бона на куп, но…
— Да, но имаш осигурена пенсия, а аз не. Хайде да му върнем осем хиляди. Два бона можем да оправдаем с едноседмични разходи. Почерпка за ченгетата, заплащане за информация и други такива.
— Нека да поразсъждаваме по този въпрос. Какво са десет бона за човек като Виктор Уотсън? Само писалището в кабинета му, което прилича на гноясал черен дроб, струва повече.
— Добре, ще върнем шест хиляди. Ще го преживея.
— Да отидем в бара да пийнем нещо. Нуждая се от „Джони Уокър“.
— Защо да ходим до бара, когато можем да си поръчаме тук, в стаята? Не е необходимо да помръдваме дори. По дяволите, не виждам как бихме могли да изхарчим десет хиляди долара. Дори пет. Колко ли струва масажът в такъв хотел? А колко ли бакшиш се оставя? Не можем да ги изхарчим, дори да искаме. Е, вероятно ще оправдаем разходи за седем бона. Поне трябва да опитаме. Чакай малко! Не бяха ли застреляли горкия стар шибан Маккинли?
5.
Лековерният
Още в гимназията го наричаха Прилепа. Причината беше очевидна — ушите му. Уилард Бейтс наистина приличаше на прилеп или на фолксваген — костенурка с отворени врати. Тринадесет месеца работи като ченге в Ориндж Каунти и не получи нищо, освен неприятности, затова намисли да напусне.
Големите проблеми за Прилепа възникнаха две седмици, след като завърши подготовката си за полицай. Един следобед караше патрулната кола покрай Дисниленд. Партньорът му, Нед Гроган, тъкмо се бе загледал в едно хубавичко маце, облечено в шорти и фланелка с надпис „ЦЕЛУВКА“, което едва не целуна един линкълн с нюйоркски регистрационен номер, и готов да му развали забавлението в приказното царство. Шофьорът не спря на пешеходната пътека и профуча с четиридесет километра в час.
Бейтс мина на жълто и подгони линкълна. Партньорът му затегна предпазния колан и рече:
— Спокойно, малкия. Става дума само за нарушение на правилника за движение.
Прилепа успя да настигне колата, защото шофьорът криволичеше от едно платно в друго.
— Дребен нарушител — продължи Нед Гроган. — В момента не ми се глобяват дребни нарушители. Яде ми се питка с бекон.
Шофьорът на линкълна наистина беше дребен нарушител. Беше толкова пиян, че не виждаше полицейската лампа зад него и не чуваше, че Прилепа му свири с клаксона да спре. Накрая ченгетата пуснаха сирената и пияницата рязко отби до тротоара.
Дотогава Бейтс не беше глобявал пиян шофьор. Изгаряше от нетърпение да му направи тест за алкохол и се опитваше да си спомни инструкциите, без да поглежда в наръчника.