Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Оказа се, че похитителите съвсем не са похитители, а двойка неудачници — Абнър и Мейбъл Снийд, които обикновено изкарваха прехраната си с отглеждане на канабис, но бяха мигрирали на юг, след като полицията започна ожесточено да преследва плантаторите в Орегон. Бяха се отбили в Палм Спрингс за тридневна почивка, чуха новината за изчезването на Джак Уотсън и отидоха в библиотеката, за да прелистят местния справочник „Кой кой е?“. После спряха в аптеката, намираща се най-близо до имението на Уотсън, и докато Мейбъл отвличаше вниманието на продавача, Абнър взе телефонния указател и намери номера на Виктор Уотсън. Всичко това стана за около сто и двадесет секунди и бе извършено от хора с коефициент на интелигентност седемдесет и пет, при това след като Виктор Уотсън бе похарчил над петнадесет хиляди долара за алармени системи и защитни средства срещу неканени гости.
Единственият изненадващ ход, направен в онзи ден от бъдещите изнудвачи, беше, че Абнър нае мотоциклет и устрои засада близо до Пушауола Палмс, откъдето щеше да мине мерцедесът на Уотсън. Планът бе да огледат небето дали няма ченгета и ако всичко бе наред, да потеглят по магистралата, да задминат Виктор Уотсън и да покажат надпис с думите: „Хвърли парите и ще ти покажем къде е синът ти“.
Абнър и Мейбъл ги биваше да отглеждат канабис. Бяха трудолюбиви и честни спрямо клиентите. Гордееха се с реколтата си и внимателно я сортираха. Но не бяха похитители и изнудвачи. Абнър огледа небето с новия си бинокъл, но и през ум не му мина, че в мерцедеса може да има радиопредавател, който изпраща сигнали на федералните агенти, кръжащи с хеликоптер извън зрителното му поле.
Точно когато Абнър изрева с хондата и осъществи контакт с мерцедеса, сигналът на Виктор Уотсън повика Пегас Прасето. Няколко мига, след като Виктор Уотсън хвърли куфара през прозореца на колата, федералният агент вече държеше на прицел със снайпера си провалилия се изнудвач.
През това време Мейбъл чакаше в едно барче на Дилън Роуд — крайпътен заслон, където продаваха фурми, бонбони с фурми и млечен шейк с фурми. Тя пиеше третия си млечен шейк с фурми, когато забеляза Абнър с мотоциклета. Целият беше в прахоляк, ухилен до уши. Крепеше куфара на кормилото.
Докато Мейбъл палеше седана, Абнър свърна на запад и отби. Спря наетата хонда зад един вечнозелен храст и се опита да отвори заключения куфар.
— Качвай се в шибаната кола, Абнър! — изкрещя Мейбъл с пискливия си глас. — После ще го отворим!
Но той изгаряше от нетърпение да види как изглеждат двеста и петдесет хиляди долара и започна да псува, сякаш Мейбъл беше виновна, че куфарът е заключен.
— Трябва да се разкараме оттук! — извика тя, изскочи от колата и хукна към вечнозеления храст, където Абнър блъскаше куфара като развилняла се горила.
Мейбъл първа видя хеликоптера. Посочи го с пръст и изпищя. Съгледвачът разбра, че са открили онези, които търсят и Пегас Прасето се сниши към Абнър и Мейбъл. Абнър не пусна куфара, дори след като се качиха в колата. Още човъркаше ключалката, когато Мейбъл извади детска играчка карабина и се прицели в хеликоптера.
— Само за да ги уплашим и разкараме — каза тя.
Докато Мейбъл шофираше на северозапад по Дилън Роуд, Абнър надзърна през прозореца и последното, което видя, беше пламък от дуло.
Той не умря веднага, а Мейбъл изобщо не умря, макар че имаше куршум в крака и още един в ключицата, когато преследването приключи.
Типично полицейско преследване с участието на шест районни управления, което е нещо обикновено. Всички правеха U-образни завои, което също е нещо обикновено. Почти всички стреляха, което също е нещо обикновено. Преследването едва не се превърна във вътрешна престрелка, което също е нещо обикновено.
Беше не особено зрелищно преследване, каквито са всички преследвания в пустинята. На открито пространство гоненицата често продължава много по-дълго. Джоунс Голата пушка извади късмет, че това преследване продължи само до усамотения каньон, недалеч от Минерал Спрингс, където бе решил да се окопае и да си почине, защото мислеше, че му се причуват звуци на банджо, ревящи автомобилни двигатели и пеещи гласове насред дивата пустош.
Всичко свърши и въздухът се изпълни със страх, суматоха и адреналин. Когато Мейбъл взе последния U-образен завой близо до каньона, където се намираше Джоунс Голата пушка, резултатът беше същият като във всички преследвания с високи скорости. Първите тринадесет ченгета, които изскочиха от колите или насочиха пистолети от прозорците, изкрещяха на заподозрените тринадесет противоречиви заповеди. Но всички имаха едно общо нещо — завършваха на „духачи“.