Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Качи се на тротоара — каза той на туриста на средна възраст, който олюлявайки се, слезе от линкълна, — преди да те е прегазил някой друг пияница!
— Марвин Уотърхаус — представи се мъжът, опитвайки се да се ръкува с Нед Гроган. — Надявам се, че не съм превишил скоростта. Малко се пообърках на калифорнийските магистрали. Не са като при нас.
— Може ли да видя шофьорската ви книжка? — попита Бейтс.
Марвин Уотърхаус погледна обсипания му с лунички нос и попита:
— Истинско ченге ли си, синко?
— Дай му шофьорската си книжка, Марвин — въздъхна Нед Гроган.
— Разбира се — каза Уотърхаус, като накара Нед да отстъпи крачка назад, поразявайки го с дъх на уиски. — Превиших ли скоростта? Много съжалявам.
Прилепа се приготви да му направи тест за алкохол, а Нед Гроган рече:
— Виж какво, Марвин, знаеш, че си твърде пиян, за да шофираш. Камо ли да вървиш.
— Не мисля, че съм…
— Не ме баламосвай, Марвин. Няма да те закачам.
— Тъй вярно, сър. — Уотърхаус не беше глупак. — Както кажеш, полицай.
— В кой хотел си отседнал?
— В Дисниленд.
— Добре. На отсрещната страна на улицата има спирка за таксита. Искам да заключиш колата си, да вземеш такси, да се прибереш в хотела и да си легнеш. Обещаваш ли да го направиш, Марвин?
— Тъй вярно, сър! — повтори Уотърхаус. — Веднага.
Прилепа остана разочарован. Не за пръв път изпускаше арестант, когато на Нед му се ядеше питка с бекон или нещо друго. Партньорът му се тъпчеше като бездомно куче.
Марвин Уотърхаус залитна на тротоара. Бейтс го хвана под ръка и каза:
— По-добре да ви помогна.
Нед Гроган стоеше на отсрещната страна на оживеното кръстовище и наблюдаваше шестте платна с натоварено движение, а Бейтс, с вид на размахващ оръжие скаут, водеше туриста от Ню Йорк към стоянката за таксита.
И тогава Марвин Уотърхаус направи грешка, каквато допускат много хора от изток, дошли за пръв път на запад. Бръкна в джоба си, извади банкнота от двадесет долара и я пъхна в колана на Прилепа.
Това стана толкова бързо, че Марвин Уотърхаус вече беше наполовина в таксито, когато Бейтс видя парите. Улицата беше пълна с коли и пешеходци, но никой не забеляза жеста на нюйоркска благодарност. Ала Прилепа имаше чувството, че го виждат хиляди очи. Пияницата го бе помислил за рушветчия! Току-що го бяха подкупили!
— Не можеш да правиш такива неща! — извика той, хвърляйки се към таксито. — Не можеш да…
Беше твърде късно. Марвин Уотърхаус тръшна вратата и таксито потегли.
— Той ме подкупи! — изкрещя Прилепа на Нед Гроган, който помисли, че младият му партньор се е побъркал от жегата.
— Какво? — попита Нед.
— Подкупи ме! — извика Бейтс и хукна след таксито, което прекоси кръстовището, но спря, изчаквайки редицата от коли, за да завие към паркинга на Дисниленд.
— Прилеп, ела тук! — изрева Нед Гроган, но Бейтс тичаше между автомобилите, опитвайки се да си спомни какво е наказанието за подкуп на полицай.
Едва не предизвика катастрофа между две коли, чиито шофьори рязко натиснаха спирачките, за да не прегазят униформеното ченге.
Нед Гроган скочи в патрулната кола с намерението да направи обратен завой и да настигне таксито, но щом потегли, турист на име Дулут го блъсна с автомобила си, което го извади от строя за седмица. Нед Гроган успя да се измъкне от смачканата патрулна кола и за свой ужас видя, че на следващата пресечка на север се е събрала огромна тълпа. Веднага се досети защо. Взе радиопредавателя и поиска помощ.
Когато Прилепа настигна таксито, шофьорът се уплаши. Марвин Уотърхаус беше много уплашен.
Задъхан, Бейтс отвори вратата и каза:
— Ние тук не постъпваме така. Ако бях разбрал, че имаш престъпно намерение, щях да те арестувам!
— Но какво лошо има в това, синко? — изненада се Марвин Уотърхаус. — Вземи парите! Искам да се почерпиш след работа.
— Няма да взема парите ви, господине! — извика Прилепа.
— И аз няма да ги взема. Дай ги на благотворителния полицейски фонд! — упорстваше туристът от Ню Йорк.
— Вземи ги!
— Няма!
Бейтс се опита да напъха смачканата банкнота в джоба на ризата му, но пияницата, чувствайки се малко или повече на собствена територия, се настрои войнствено.
— Не ме докосвай! Нищо няма да взема!