Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Когато Сидни Блекпул му се обади за ваканцията в Палм Спрингс, Ото не можа да повярва. Всъщност не можеше да повярва в нито едно от хубавите неща, които му се бяха случили, след като напусна смахнатата работа в отдел „Наркотици“ и постъпи в отдел „Убийства“, където поне се чувстваше в безопасност. През последните си месеци в отдел „Наркотици“ той бе започнал да получава послания свише. Не беше особено религиозен — определяше се като обезверен агностик — и ставаше презвитерианец само в опасни ситуации. Посланията, които получаваше свише, бяха ясни. И злокобни.
Така например, когато малко преди да напусне, го убедиха да участва в сделка с кокаин заедно с един доносник, действащ под прикритие. Така и не му стана ясно защо се съгласи. Та той имаше шестнадесетгодишен стаж като ченге! И тази загадка беше сама по себе си предзнаменование. Доносникът приличаше на един от онези болни от хепатит наркомани, които се хвалят на всяко арестувало ги ченге, че работят за ФБР или за Агенцията по наркотиците. Ото Стрингър му каза, че що се отнася до него, всеки приятел на федералните власти е добре дошъл колкото херпес на кура му, тъй като Агенцията по наркотиците винаги се опитваше да открадне заслугите на ченгетата от отдел „Наркотици“, когато не крадеше информаторите им.
Разбраха се и доносникът го убеди да присъства с него по време на сделката, за да може Ото да понесе тежестта от даването на показания в съда впоследствие. Доносникът убеди шефа му, че никой от другите ченгета от отдела не прилича по-малко на полицай, защото Ото имал телосложението на боксова круша.
Затрудненията възникнаха в секундата, в която влязоха в мотелската стая, където щеше да бъде извършена покупката с участието на един „много приятен хавайски тип“. Най-големият проблем беше, че нямаше кокаин. Нито други наркотици. Нито хавайски тип, приятен или не. Всичко се оказа пълна измама. Посрещнаха ги трима самоанци, най-дребният от които не би се побрал в телефонна кабина, разсъждаващи първосигнално.
Самоанците ги претърсиха за оръжия, но не намериха жичката, скрита по дебелия корем на Ото. Ала предавателят се беше повредил и не съобщаваше какво става на ченгето от отдел „Наркотици“, което седеше прегърбено над апаратурата в бронирания микробус, паркиран встрани от мотела. Въпросите бяха елементарни и по същество.
— Къде са парите, брато? — попита единият от самоанците.
— Искам да говоря със Сами — каза доносникът. — Къде е той?
Шамар.
— Къде са парите, брато?
— Това не е сделка, а чиста измама, така ли? — извика доносникът.
Шамар.
— Къде са парите, брато?
— Трябваше да се досетя, че е измама — изкрещя ужасеният наркоман за онези, които подслушваха. — Шибана измама!
Шамар.
— Къде са парите, брато?
— Виж какво, аз ти давам хляба в ръцете — извика доносникът. — Само ми позволи да те заведа при него. Отвори вратата и…
Шамар.
— Ще отида да го взема.
Ото Стрингър, невъоръжен и безпомощен, се боричкаше с втория самоанец. Третият го бе хванал за врата с докерска кука, която се оказа ръката му.
Кръвта от устата и носа на доносника опръска стената и Ото се досети, че предавателят не работи, затова реши да поеме нещата в свои ръце и заяви:
— Тази история отиде твърде далеч! Аз съм полицай! Заповядвам ви да пуснете този човек и да отворите вратата!
Шамар.
Черепът на Ото рикошира в стената, оставяйки пукнатина в мазилката.
— Добре, тогава не съм ченге — измънка той.
Шамар.
На самоанците изглежда им бе все едно.
— Стига глупости, брато. Къде са парите? — обърна се първият самоанец към Ото.
В същия миг предавателят в панталона му проработи. Полицаят, който подслушваше разговора подаде спешен сигнал, но когато шестте ченгета от отдел „Наркотици“ разбиха мотелската врата, Ото лежеше прострян на кухненската маса, а тримата самоанци му удряха шамар след шамар. Това го лиши от един зъб, разклати два други и му изрисува очи като на картина от Пикасо. Самоанците се редуваха. Преди да изгуби съзнание, Ото си спомни за количката със сладолед. Следващият. Кой е наред?
Разбира се, спасителите пребиха самоанците заради Ото, под предлог, че заподозрените са отказали да им сложат белезници, и трябваше да ги заливат с кофи вода, за да се свестят и да продължат да оказват съпротива. Но за Ото това не беше голямо успокоение. Побоят го извади от строя за пет дни. А и това не беше последното камъче, което обърна колата.