Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Както бе обещал, в десет часа сутринта Сидни Блекпул спря пред къщата на Ото Стрингър. Караше своята тойота корола и съвсем не беше така издокаран като Ото. Сидни Блекпул беше в морскосиня риза за голф, жълто-кафяв памучен панталон и мокасини.
— Изглеждаш страхотно — каза той на Ото, — но ако имаш още багаж, ще трябва да вземем ремарке. Натъпкани сме догоре.
— Искам да ти напомня, че все пак отиваме в Палм Спрингс — отговори Ото, опитвайки се да набута стиковете си за голф на задната седалка на колата. — Трябва да бъдем елегантни. Изтупай се малко, Сидни. Не искам да се чувствам неудобно.
— Обзалагам се, че стотина агнета са умрели в агония заради твоя пуловер. Искаш ли да караш?
— Ядох твърде много. Пък и нощес спах само около три часа. Мислиш ли, че хотелската ни стая ще е хубава? Каква ти стая! Цял апартамент! Жестоко!
Сидни Блекпул се насочи към магистралата за Холивуд. Докато минаваше покрай града, Ото погледна към сградата на полицията на Паркър Сентър, разтрепери се, като си помисли, че работата му с наркотиците е приключила, и не можа да не се ухили ваканционно. Започваше да вярва, че може да дочака пенсия, след като заминаваше за Холивуд и имаше за партньор Сидни Блекпул, когото познаваше от дванадесет години, когато двамата патрулираха по Нютън стрийт. Само му се искаше Сид да не беше толкова мрачен през цялото време.
— Само почакай, докато Драконката научи за това — замечтано изрече Ото.
— Бившата ти съпруга ли? Кога я видя за последен път?
— Не съм виждал нито нея, нито малките й дракончета. Двете години, през които бяхме женени, не чух нито една добра дума от онези пубертети. Първата ми бивша съпруга пък имаше три хлапета и всичките бяха отвратителни.
— Тежка е съдбата на полицая — отбеляза Сидни.
— Може би в Палм Спрингс ще се запозная с нечия бивша съпруга. Хубава. Богата. И двете ми бивши съпруги просто си затваряха очите по време на секс, защото мразеха да ме гледат да се кефя. Най-приятно ми ставаше, когато помръднеха, което се случи два пъти — по веднъж на всеки меден месец. Вкараха ме във фалит. Накрая кредиторите ми казаха, че ще изплатят дълговете ми за десет цента на долар. Попитах ги, луди ли са? Кой има толкова пари? Де да можеха да ме видят сега!
— Защо не глътнеш няколко успокоителни? Ваканцията може да се окаже скучна.
— Невъзможно! Вече чух за нашия хотел и за онзи тип Уотсън. Знаеш за кого е женен. При него не се минава евтино. Иска резултати.
— Няма да има резултати, Ото.
— Да, но можем да направим така, че нещата да изглеждат другояче. Разбира се, когато не сме на игрището за голф. Хей, спомняш ли си онзи стик, който щях да си купя последния път, когато играхме в Грифит Парк? Трябваше да го взема. Обзалагам се, че в Палм Спрингс цените се по-високи. Може да спрем някъде по пътя и да си купим топки.
— На големи голфаджии като нас им е достатъчна и по една.
— Знаеш ли, Сидни, може и двамата да намерим по една богата мадама в Палм Спрингс. Колко пъти би ти се предоставил подобен шанс? Да живееш в хотелски апартамент и само да се подписваш под поръчките за пиене, ядене и…
— Една съпруга ми беше достатъчна. Повече от достатъчна.
— Да, човек не бива да се жени за красиви мадами. Обзалагам се, че бившата ти съпруга е била готина.
— Да.
— Следващия път искам грозна. Такива повече ценят мъжете. И нямам нищо против, ако е по-стара от мен. Та нали и аз одъртявам.
— По-млад си от мен, Ото.
— Да, но и аз скоро ще навърша четиридесет. След две шибани седмици. Вече съм на средна възраст!
— Е, четиридесет не е точно средна възраст.
— Знаеш ли, че Пол Макартни е на същата възраст като теб? Не е ли удивително? Сякаш преди година „Бийтълс“ бяха хлапета. Непрекъснато мисля, че ще ставам на четиридесет. Приемам го наистина трудно. Слава богу, че е тази ваканция. Ще престана да мисля за средната си възраст. Първото, което си отива, е паметта ти.
— Това е второто.
— Знам, знам! Мислиш, че оная работа не ме плаши ли?
— Спокойно, Ото. Не се предавай. Ваканцията може да се провали.