Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Сетне обиколиха района на север, минавайки над Пейнтед Каньон, и на северозапад, към Таузанд Палмс. Върнаха се в Палм Спрингс и профучаха над водопада Андреас, където Франк Капра бе заснел част от филма „Изгубен хоризонт“4, и над околните каньони, с надеждата, че похитителите наистина са „наблизо в пустинята“. Пегас Прасето се извиси на запад, над трамвайната линия в Палм Спрингс, изфука се пред туристите, пътуващи в трамвая, после смени посоката и полетя на север, към планината Сан Бернадино с нейните каньони и скривалища, и към пустинята, достъпни само за превозни средства на четири колела.
Въздушното шоу беше демонстрация, предназначена за Виктор Уотсън, а и защото Пегас Прасето изпитваше удоволствие да плаши до смърт агента на ФБР, чието лице позеленя от акробатиката. В долината имаше много червени микробуси и още повече, които отвисоко изглеждаха червени или биха изглеждали такива за един седемдесет и осем годишен джентълмен от Лас Палмас с прегрят мозък и недотам добро зрение.
В пустинята не можеш да стигнеш далеч, разчитайки на собственото си гориво. Тоест, когато вървиш. Можеш да изминеш петнадесетина километра, ако напълниш резервоара в тялото си със седемнадесет-двадесет литра вода. Но ще преодолееш значително по-малко разстояние, ако си облечен в морскосиня униформа и влачиш деветмилиметров пистолет и още един в кобура на крака си. И особено ако си изкълчил глезена си и не знаеш нищо за пустинята.
Когато капна от умора и му стана толкова горещо, че щеше да припадне, Джоунс Голата пушка се просна на земята, отворил запъхтяно уста. Пясъкът беше много по-горещ от въздуха. Събра сили да продължи, но не обърна внимание на множеството птици, които можеха да му покажат къде има вода. Не знаеше нищо за пъдпъдъците, летящи към водата в късния следобед, и макар много пъти да бе стрелял по гълъбите, никога не бе забелязвал, че по същото време и те се събират около местата с вода. Не познаваше чинара, върбата, папурите и канадските тополи — растенията, показващи къде може да се копае, за да се стигне до вода. Джоунс Голата пушка олюлявайки се подмина варовиковата пещера, където имаше голям вир с чиста студена вода. Направи бърз завой, защото се страхуваше, че ще срещне пума, макар от тридесет години никой в околността да не бе засичал такъв звяр.
Измъчваха го тревожни мисли. Само лятото да не бе идвало толкова рано тази година! Де да беше останал в Лагуна Бийч, където бе израснал. Само да не беше се разгорещявал толкова много по отвличането на момчето на онзи богаташ. Защо тръгна по пътеката, отвеждаща извън каньона, където му се стори, че видя огън. Защо всичко не започнеше да тече по-бързо, така че да не вижда как птиците летят като на забавен каданс? Само да не го боляха толкова ръцете и краката! Защо ставаше по-син и от униформата си?
И тогава Джоунс Голата пушка чу музиката. Помисли, че това е краят! Шибани арфи и ангели! Сетне я чу отново. Банджо! Някой свиреше на банджо и пееше!
Джоунс Голата пушка спря и се заслуша. Не знаеше колко смущаващ може да бъде всеки звук на такова място. Рикошираше в стените на каньона и отекваше като изстрел от пушка, особено ако телесната ти температура се е покачила с четири градуса и продължава да се повишава. После Джоунс чу нещо като запалване на двигател на кола и бавно закуцука с подутия си глезен. Ала се отправи не в посоката, в която трябваше.
През това време Виктор Уотсън, чийто безжичен телефон бе подслушван от агент на ФБР, получи второ обаждане. Този път нямаше странични шумове. Жената му каза да намери двеста и петдесет хиляди долара по десет и по двадесет и да ги сложи в голям куфар. Даде му указания да подкара белия си мерцедес по околовръстния път. В това нямаше никаква логика за ченгетата от Палм Спрингс, за които този театър се разиграваше заради агентите на ФБР. Виктор Уотсън трябваше да се отправи към Уайтуотър Канион, после да завие по магистрала 10, да поеме нагоре по шосе 62, към Девилс Гардън и накрая да се насочи обратно към Палм Спрингс. Стигнаха до извода, че похитителите наблюдават колата с откупа от въздуха. Явно им трябваше летателно превозно средство, а единствените самолети в небето през онзи ден бяха пътническите, излитащи от Палм Спрингс, и хеликоптерите на полицията. Заповядаха на Виктор Уотсън да се обажда вкъщи на интервали от двадесет минути, което беше невъзможно, като се имаха предвид пущинаците около планината Сан Бернардино.
След третото обаждане похитителите престанаха да се будалкат. Говориха с госпожа Уотсън, защото съпругът й го нямаше. Жената й нареди да предаде на Виктор Уотсън да кара по магистрала 10 към разклона за Таузанд Палмс, сетне да продължи на север, към оазиса на Дилън Роуд.
4
Едноименен филм, заснет по романа на Джеймс Хилтън „Изгубен хоризонт“ (1933), посветен на Шангри-ла — митичния земен рай. — Б.ред.