Изгубената армия на Камбиз

— Ами… — Ануар замълча, все едно мисли усилено. — Определено е мъртъв. — Докторът се изкикоти и потърка одобрително шкембето си. Безвкусните му шеги бяха също толкова известни, колкото и неприязънта му към пушенето. — Извинявам се — продължи той. — За изключително безвкусната шега.

Не можа да сдържи още едно подхилване, но след това физиономията му се изопна и гласът му стана сериозен.

— Какво точно искаш да знаеш?

— Възраст?

— Трудно е да се прецени, но бих казал, че е към трийсетте, а може и малко по-възрастен.

— Време на смъртта?

— Преди около осемнайсет часа. Може да са и двайсет. Максимум двайсет и четири.

— И през цялото това време е бил във водата?

— Бих казал да. Да.

— Според теб какво разстояние може да е преплавал за двайсет и четири часа, как мислиш?

— Нямам представа. Интересувам се от трупове, а не от реки.

Халифа се усмихна.

— Добре. Причина за смъртта?

— Струва ми се, че е очевидна — каза Ануар и погледна обезобразеното лице. Беше почистено от калта и изглеждаше още по-гротескно от момента, в който Халифа го беше видял за пръв път. Приличаше на зле транжирано парче месо. По тялото също имаше множество разкъсвания — по ръцете и раменете, по корема, по хълбоците. Имаше дори една малка червена рана в скротума, която Ануар беше посочил с особено задоволство. Халифа си помисли, че Ануар понякога влага твърде много ентусиазъм в работата си.

— Имах предвид…

— Да, да, знам — отвърна патологът. — Шегувам се. Искаш да знаеш какво е предизвикало раните.

Той се подпря на масата за аутопсии и свали ръкавиците си. Гумата се отлепи от ръцете му е шляпащ звук.

— Добре, да започнем отначало. Умрял е от шок и от загуба на кръв, като и двете са резултат от нараняванията, които виждащ. В дробовете му има сравнително малко вода, което означава, че първо не се е удавил, след което да е получил нараняванията. Това се е случило на сушата, след което тялото е било хвърлено в реката. Вероятно не много далеч от мястото, където е намерено.

— Значи не става дума за витло на лодка?

— Категорично не. Тогава разрезите щяха да са съвсем различни. Не толкова чисти, И ръбовете на раните щяха да са по-подпухнали.

— А крокодил?

— Не говори глупости, Халифа. Този мъж е бил осакатен умишлено. И освен това, за твоя информация, на север от Асуан крокодили няма. И дори да има, определено не пушат. — Той посочи ръцете, гърдите и лицето на мъжа. — Три следи от изгаряне. Тук, тук и тук. Най-вероятно от пура. Твърде са големи за цигара.

Той бръкна в джоба си, извади пакетче кашу и предложи на Халифа. Детективът отказа.