Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Това отпред е Долината на царете — извика гидът. — Дръжте се здраво. Пътеката надолу е много стръмна.
— Божичко! — долетя рязък писък иззад гърба му.
Тъкмо бяха започнали да се спускат от билото и магаретата криволичеха между скалите, когато някакъв мъж внезапно изскочи на пътя от сянката на скалата, под която беше лежал дотогава. Джелабата му беше мръсна и окъсана, а сплъстената му коса се спускаше доста под раменете и му придаваше див и окаян вид. Държеше нещо, увито в амбалажна хартия.
— Здравейте, здравейте, добро утро, добър вечер — избръщолеви мъжът. — Вижте тук, моля, приятели. Имам нещо хубаво знам вие харесва.
Гидът му изкрещя нещо на арабски, но мъжът не му обърна внимание и се приближи до една туристка, млада жена с широкопола сламена шапка. Вдигна предмета, който държеше, и разви амбалажната хартия. Отдолу се показа фигурка на котка, издялана от тъмен камък.
— Виж, госпожо, много, много хубава статуя. Ти купи, ти купи. Аз много беден трябва ям. Ти хубава госпожо купи!
Протегна фигурката към нея и вдигна другата си ръка към устата си, все едно яде.
— Купи, купи. Аз не яде три дена. Моля купи. Гладен. Гладен.
Жената се втренчи пред себе си, без да му обръща никакво внимание, и след като се влачи още няколко метра след нея, мъжът се отказа и насочи вниманието си към туриста зад нея.
— Виж господине прекрасна статуя. Много добро качество. Колко плати, давам — взимаш.
— Не му обръщайте внимание — извика през рамо гидът. — Той е луд.
— Да, да, луд — изсмя се опърпаният мъж, завъртя се няколко пъти и тропна с крак, сякаш танцуваше. — Луд, луд. Моля купи няма храна аз гладен. Най-добро качество дай пари господине.
Туристът също не му обърна внимание и окъсаният мъж започна да обикаля останалите. Крясъците му звучаха все по-дрезгаво и отчаяно.
— Вие не харесва котка аз има други статуи. Много, много статуи. Моля, моля купи. Антики? Аз има антики. Триста процента автентични. Вие иска гид аз много добър гид. Познава тези хълмове всички. Покажа Долина на царе и Долина на царици много евтино. Покажа много красива гробница. Нова гробница никой не знае. Трябва ям. Не ям три дена.
Туристите вече го бяха отминали и момчето на магарето в края на колоната го изрита в ребрата. Окъсаният мъж падна на земята сред облак прах. Туристите отминаха.
— Благодаря, благодаря, благодаря! — изкрещя той и се замята като ранено животно. Косата му помете праха. — Много мили туристи не помага. Не иска котка, не иска гробница, не иска гид. Аз умира! Умира!
Зарови лице в земята, разплака се и заудря с юмруци по пясъка.
Но туристите не го видяха, защото вече бяха завили покрай скалата и бяха започнали спускането си към Долината на царете. Беше стръмно, както ги беше предупредил екскурзоводът, с почти вертикална пропаст отдясно. Жената с изгорелите рамене се беше вкопчила във врата на магарето и трепереше, толкова уплашена, че дори не мрънкаше. Хленчовете на лудия малко по малко заглъхнаха.
6
Кайро
Тара чака на летището до десет сутринта.
Очите й бяха зачервени от безсъние и й се виеше свят от умора. Беше звъняла на баща си през половин час, беше пребродила безброй пъти залата за пристигащи и дори беше взела такси до залата за вътрешни полети, в случай че баща й се е объркал. Напразно. Нямаше го на летището, нямаше го в къщата на обекта, нямаше го в апартамента му в Кайро. Почивката й беше тръгнала накриво още преди да беше започнала. Отпусна се в седалката за незнайно кой път и се загледа в тълпата. Имаше толкова много хора, че дори баща й да беше сред тях, нямаше да го види. Стана, отиде до телефона и звънна за последно в апартамента и в къщата на обекта. След това метна сака си на рамо, сложи си слънчевите очила, излезе от залата и махна на едно такси.
— Кайро? — попита шофьорът, як мъж с големи мустаци и кафяви от никотин пръсти.
— Не — отвърна Тара и се отпусна уморено на задната седалка. — Сакара.
През повечето време от последните петдесет години баща и правеше разкопки в Сакара, некрополът на Мемфис, древната столица на Египет.
Беше копал и в други египетски градове, от Танис и Саис на север, до Куистил и Наури в Судан, но Сакара беше първата му и най-голяма любов. Всеки сезон отиваше в къщата на обекта и оставаше там три или четири месеца — разкопаваше усърдно малка част затрупани с пясък руини — изваждаше на бял свят още няколко метра история. Имаше сезони, в които не копаеше, а реставрираше находки или записваше резултатите от предишни години.