Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Няма да закъснее — каза Морган и се обърна към шофьора. — Нали така?

Шофьорът се приведе още по-ниско над волана.

Джейк изучаваше гърба и тила на Морган, опитвайки се разбере по-добре този човек. След вчерашното нападение англичанинът бе настоял да ги придружи до града в ролята си на техен телохранител.

Тази сутрин чичо Едуард се бе опитал да ги разубеди да пътуват до Ню Йорк или поне да отложат посещението си на изложбата, но Джейк категорично бе отказал, подкрепен от Кейди, която не искаше да пропусне възможността да обиколи модните магазини. В крайна сметка чичо Едуард бе отстъпил, тъй като добре знаеше, че нищо не е в състояние да застане между Кейди и разпродажба в прочутия универсален магазин „Сакс Пето Авеню“, да речем.

Дори леля Матилда бе решила, че е най-добре децата да не са у дома, а на някое по-безопасно място. Вече бе организирала почистването на къщата и бе извикала представители на застрахователната компания, които да направят оценка на щетите. Полицаите щяха да продължат да патрулират около имението.

Рано сутринта, още с първите слънчеви лъчи, четиримата потеглиха към гарата, където щяха да хванат влака за Ню Йорк. В този момент, два часа по-късно, линкълнът най-сетне спря пред Американския природонаучен музей. Каменните стъпала водеха до огромната колонада пред входа. Внушителната постройка приличаше на древен храм, посветен на науката. През годините Джейк бе прекарал безброй дни и часове в неговите зали и изложби.

Вратата на таксито се отвори и сърцето му заби учестено.

Погледна Кейди. Очите й блестяха. Бе сигурен, че тя изпитва същото. Напрежението от последните два дни бе станало почти болезнено. Той се затича по стъпалата, нетърпелив да влезе в музея и да започне своето търсене.

— Хайде — подкани останалите и метна раницата си на рамо. Беше се подготвил добре за предстоящото приключение — беше обул туристически боти и широки панталони, а елекът му имаше безброй джобове, пълни с всичко, от което би могъл да има нужда при завръщането си в Пангея.

Кейди също бе облякла дрехи, подходящи за експедиция: джинси, Т-шъртка, а върху нея — свободно падаща блуза, беше с боти, чиито токчета обаче бяха по-подходящи за ревю, отколкото за планински преход. На кръста си носеше елегантна чантичка „Луи Вюитон“.

Тя отвори багажника на таксито и извади розовата си раница с форма на дуло на базука. Това всъщност не беше раница, а продълговат сак, в който носеше сабята си за фехтовка.

Чичо Едуард сложи ръце на кръста и я изгледа въпросително.

— Млада госпожице, продължавам да не разбирам защо трябва да мъкнеш това нещо със себе си.

Кейди метна сака си през рамо.

— Защото искам да си купя нова сабя. Не мога да си харесам нито една в Норт Хемпшир. А старата ми трябва, за да сравня с нея теглото и баланса на новата.

— Но тази я купихме едва преди три месеца…

— Именно. Значи е време за нова!