Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Лиса откъсна очи от вестника. Вниманието й беше привлечено от необичайното задъхване на Бел.
— Божичко! — възкликна тя. — Изглеждаш така, като че ли всеки момент ще получиш удар.
Бел остави плаката на един стол и се приведе напред, опряла ръце на коленете си, поемайки въздух в дробовете си, изпълнена с разкаяние за онези изпушени скришом цигари.
— Ще… се оправя… след минута.
Лиса стана тромаво от шезлонга и забърза към кухнята, откъдето се върна с хавлиена кърпа и шише вода. Бел се изправи, взе водата, изля половината на главата си, пръхтейки, когато вдишваше неволно пръските. После разтърка главата си с кърпата и се отпусна тежко на един стол. Отпи дълбока глътка от водата, докато Лиса се разполагаше отново на шезлонга си.
— Защо е всичко това? — попита тя. — Ти си най-достолепният бегач, когото познавам. Никога досега не съм виждала задъхана Бел. Какво те докара до това състояние?
— Открих нещо — каза Бел. Гърдите й продължаваха да се повдигат тежко, но вече успяваше да говори, макар и накъсано. — Или поне така ми се струва. И ако съм права, ще мога да напиша материала на своя живот. — Тя посегна към плаката. — Донякъде се надявах, че ти ще ми помогнеш да преценя дали не съм се побъркала напълно.
Заинтригувана, Лиса хвърли вестника на земята и седна.
— Е, какво е това, което може да е нещо важно?
Бел разви плътната хартия и затисна ъглите й с една мелничка за черен пипер, една чаша за кафе и два мръсни пепелника. Изображението на листа с формат А-3 беше забележително. Идеята явно е била да се създаде мрачен черно-бял отпечатък в духа на немския експресионизъм. В горната част на изображението брадат мъж с гъста, остро очертана коса, се привеждаше над параван, а в ръцете си държеше дървени кръстове, на които висяха три марионетки. Но това не бяха обикновени марионетки. Едната беше скелет, втората — коза, а третата — изображение на Смъртта, в роба с качулка и коса в ръцете. Рисунката несъмнено имаше зловещо излъчване. В долната част имаше празно място, широко около три инча и оградено с траурно черно каре — на такова място обикновено се намираше надписът, съобщаващ за предстоящо представление.
— Дяволите да ме вземат — каза Лиса. После, най-сетне, вдигна очи и продължи: — Катрина Макленън Грант. — В гласа й се долавяше удивление. — Бел… къде, да му се не види, откри това нещо?
Четвъртък, 28 юни 2007
Единбург
Бел се усмихна.
— Преди да отговоря на този въпрос, бих искала да изясня някои неща.
Сюзън Чарлсън извърна очи към тавана.
— Нали не си въобразявате, че сте първият човек, появил се тук с фалшифицирано копие на плаката, с който бе искан откупът. Ще ви кажа какво им казвах. Наградата се изплаща при откриването на внука на сър Бродерик жив или представяне на необорими доказателства, че е мъртъв. Да не говорим, че едно от условията е и изправянето на убийците на Катрина Макленън Грант пред правосъдието.
— Разбрали сте ме погрешно — каза Бел с лукава усмивка, без да отстъпва и на инч. — Госпожо Чарлсън, аз не се интересувам ни най-малко от парите на сър Бродерик. Но трябва да поставя едно условие.
— Грешите — гласът на Сюзън Чарлсън зазвуча по-остро. — Случаят е от компетенцията на полицията. Вие не сте в позиция да поставяте условия.
Бел постави решително ръка върху плаката.
— Мога да изляза ей сега през тази врата с плаката и да забравя, че някога съм го виждала. Никак не ми е трудно да лъжа пред полицията. Нали съм журналистка, в края на краищата. — Тя започваше да се забавлява повече, отколкото бе очаквала. — Вашата дума срещу моята, госпожо Чарлсън. Освен това ми е ясно, че вие не бихте искали да си тръгна. Едно от уменията, които трябва да придобие преуспяващият журналист, е да преценява правилно хората. А аз забелязах реакцията ви, когато видяхте това нещо. Вие знаете, че е истинско, а не някакъв фалшификат.