Владение на мрака

— Не съм убедена в това. Единственото, което знам, е, че той не е отишъл в Нотингам точно с онези стачкоизменници.

— Е, ние сме тук, за да се опитаме да разберем какво точно се е случило. Моят колега ще води записки, просто за да сме сигурни, че ще запомним правилно всичко, което ще ни кажете.

Минт припряно извади бележника си и го запрелиства нервно. Карен си каза, че Фил може и да е бил прав, когато изреждаше недостатъците му.

— А сега ще ми трябва пълното му име и датата на раждането му.

— Майкъл Джеймс Прентис. Роден на 20 януари 1955.

— И по онова време вие и тримата живеехте тук? Вие, Мик и Миша?

— Да. Живея тук, откакто се омъжих. Никога не съм имала друг избор.

— Имате ли снимка на Мик, която бихте могли да ни предоставите? Знам, че оттогава е минало много време, но все пак може да ни е от полза.

— Можете да я вкарате в компютъра и да направите така, че той да изглежда по-стар, нали?

Джени отиде до салонния бюфет и издърпа едно от чекмеджетата.

— Понякога това е възможно.

„Само че е прекалено скъпо и изисква по-основателна причина от левкемията на вашия внук“.

Джени извади албум, подвързан с черна кожа в отлично състояние, и го донесе със себе си на креслото. Когато го отвори, кориците изскърцаха. Макар че го виждаше наопаки и от другия край на стаята, за Карен беше ясно, че това е сватбен албум. Джени прелисти бързо страниците с официалните сватбени фотографии, и стигна до един джоб на края на албума, претъпкан със снимки. Тя измъкна един сноп и започна да го прехвърля. Поколеба се на една-две и накрая избра. Подаде на Карен правоъгълното картонче, на което се виждаха главите и раменете на двама млади мъже, които се усмихваха, насочили поглед към обектива, виждаха се и горните ръбове на чашите с бира, които те бяха вдигнали в тост към снимащия.

— Този отляво е Мик — каза Джени. — Хубавият.

Не се заблуждаваше. Мик Прентис имаше разчорлена руса коса, подстригана късо отпред и отстрани, и малко по-дълго отзад — прическата беше горе-долу подобна на онази, с която се перчеше Джордж Майкъл по времето, когато беше част от дуета „Уам!“. Мик имаше сини очи, смешно дълги мигли и вълнуваща усмивка. Сърповиден белег от злополука в мината, така наречената „миньорска татуировка“, пресичаше дясната му вежда, благодарение на което не изглеждаше прекалено красив. Карен разбираше съвсем ясно защо Джени Прентис се бе влюбила в съпруга си.

— Благодаря — каза тя. — А кой е другият на снимката?

Гъста, чорлава кестенява коса, слабо, ъгловато лице, усмихнатата му уста изглеждаше триъгълна, като на Джокера от комиксите за Батман. Не беше хубавец като приятеля си, но въпреки това и у него имаше нещо привлекателно.

— Най-добрият му приятел. Анди Кар.

„Най-добрият му приятел, който се е самоубил — според Миша“.