Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Когато очите й попривикнаха към мрака, Бел установи, че стаята не е напълно празна. Край едната стена беше поставена дълга маса. Срещу нея имаше разкривен диван. Ако се съдеше по вида на къщата, диванът също би трябвало да е мръсен и изгнил, но тъмночервената му тапицерия изглеждаше относително чиста. Бел отбеляза тази особеност, с намерение да я обмисли по-късно. Тя се поколеба за миг. Беше сигурна, че нито един от приятелите й не би я посъветвал да навлиза по-навътре в тази странна, запустяла къща. Но тя бе успяла да си изгради репутацията, че е безстрашна, която лежеше в основата и на кариерата й. Само тя си знаеше колко често този външен облик прикриваше такива нива на страх и неувереност, които я бяха карали да повръща в канавки и чужди тоалетни. Като знаеше срещу какво се бе изправяла, само и само за да осигури интересен материал за публикация, какво толкова страшно би могло да има в една запустяла развалина?
Зад вратата в дъното на стаята имаше тесен коридор и каменна стълба с изтрити стъпала, която водеше към терасата на горния етаж. Зад стълбата се виждаше друга мрачна и мръсна стая. Тя надникна вътре и забеляза с учудване опънато в единия ъгъл тънко въже, на което висяха около дузина метални закачалки за дрехи. Плетен шал висеше на една от закачалките. Под него се виждаше смачкана купчина плат с камуфлажен десен. Дрехата приличаше на едно от онези ловджийски якета, които продаваха от един фургон срещу кафенето на пътя към градчето Коле ди Вал д’Елза. Съвсем наскоро се бяха смели на този факт с приятелките си, питайки се откога сред италианските мъже се бе наложила модата да се обличат така, като че ли се връщат от военно назначение на Балканите. „Странно“, каза си Бел. Тръгна предпазливо нагоре по стълбите към терасата, очаквайки да завари и горе същата атмосфери на отдавна напуснато жилище.
Но веднага щом стъпи на горния етаж, тя почувства, че се е озовала на съвсем различно място. Когато се обърна наляво и надникна през първата врата, разбра, че тази къща не беше такава, каквато изглеждаше на пръв поглед. Тежката миризма на мухъл от долния етаж се долавяше съвсем слабо тук, въздухът бе почти толкова свеж, колкото и навън. Стаята очевидно бе ползвана за спалня, при това съвсем скоро. На пода бе поставен матрак, покрит със завивка, която бе небрежно отметната в долната му част. В стаята беше прашно, но липсваше плътният слой мръсотия, какъвто Бел очакваше след видяното на долния етаж. И тук в единия ъгъл имаше опънато въже. Имаше около дузина празни закачалки, на последните три висяха леко измачкани ризи. Дори от разстояние се виждаше, че са старички — ръбовете на ръкавите и яките бяха излинели.
Два сандъка от домати изпълняваха функцията на нощни шкафчета. На единия в чинийка бе закрепена недогоряла свещ. На пода до леглото се търкаляше пожълтял брой на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Бел вдигна вестника и забеляза, че е само отпреди по-малко от четири месеца. Това създаваше някаква представа кога горе-долу е било обитавано мястото. Тя повдигна ръкава на една от ризите и го притисна към носа си. Розмарин и марихуана. Миризмата беше слаба, но разпознаваема.
Тя се върна на покритата тераса и се зае да оглежда останалите стаи. Картината беше много подобна. Още три спални, в които бяха останали шепа дреболии — две тениски, няколко книги с меки корици и списания на английски, италиански и немски, половин бутилка вино, остатък от червило, кожен сандал с отпрана подметка — такива неща, които хората оставят след себе си, когато се изнасят, без да се замислят кой ще дойде на това място след тях. В една от стаите имаше изсъхнал, трошлив букет цветя, поставен в буркан от маслини.
Последната стая от западната страна беше най-голямата от всички до тук. Прозорците й бяха мити по-скоро, отколкото на която и да било от останалите, капаците им бяха сменяни наскоро, а стените — белосани. Насред стаята имаше рамка за ситопечат. Край една стена имаше наредени дървени сгъваеми маси, на които бяха струпани пластмасови чаши с пигменти и непочистени четки със спечена боя по тях. Подът беше нацапан тук-там с петна и пръсти. Бел беше заинтригувана, любопитството й надви останките от притеснение, породено от съзнанието, че е сама на това странно място. Които и да бяха хората, живели тук, трябва да бяха напуснали къщата много бързо. Никой не би оставил просто така една голяма рамка за ситопечат, ако напускането му е било запланувано.