Владение на мрака

Щеше да им е трудно да измислят нещо по-хубаво от сегашната почивка, мислеше тя, докато излизаше изпод сянката на дърветата и навлизаше в поле, пълно със слънчогледи, които всеки момент щяха да цъфнат. Забърза малко, тичайки по синора. Ноздрите й потръпваха, докато вдишваше аромата на зеленината. Дори да можеше, не би пожелала да промени нищо във вилата, нито в непретенциозния парк и овощната градина около покритата веранда и басейна. Изгледът към долината на река Елза беше зашеметяващ, на хоризонта се очертаваха покривите на Волтера и Сан Джиминяно.

А готварските умения на Грация бяха истински бонус. Когато установиха, че „местният майстор готвач“, рекламиран на сайта, е всъщност съпругата на фермера, който отглеждаше прасета в подножието на хълма, те се поколебаха дали да я повикат във вилата, за да им приготвя тоскански специалитети. Но на третия ден, прекалено притиснати от горещината, за да съберат сили да готвят, те повикаха Грация. Съпругът й, Маурицио, я докара до вилата в разнебитен фиат панда, който като че ли се крепеше с помощта на канап и сляпа вяра. От колата той разтовари и кашони с храна, покрити с тънко платно. На тромавия си английски Грация поиска от тях да се разкарат от кухнята, да си налеят по нещо и да си почиват на верандата.

Храната се оказа истинско откровение — апетитно миришещи салами и прошуто от прасетата от рядката порода „Чинта ди Сиена“, отглеждани от Маурицио, заедно със сочни зрели смокини от градината на вилата; спагети с песто от естрагон и босилек; печени яребици със зеленчуци от градината на Маурицио, нарязани надълго ароматни картофи с чесън и розмарин; сирена от местните ферми и накрая великолепен сладкиш с бадеми, обилно напоен с „лимончело“.

Приятелките така и не се опитаха да готвят от този ден нататък.

Поради готвенето на Грация сутрешното тичане бе станало още по-наложително за Бел. С приближаването на четиридесетте тя се бореше с все по-големи усилия да задържи теглото, с което се чувстваше във форма. Тази сутрин стомахът й още тежеше след прекрасните, топящи се в устата сини домати с пармезан, които я бяха изкушили да си сипе повторно, и то доста. Бел реши да удължи маршрута си. Вместо да заобиколи полето със слънчогледите и да тръгне обратно нагоре по склона към вилата, реши да поеме по една пътека, която тръгваше от далечния край на полето и водеше през обраслата с бурени градина на една полуразрушена casa colonica4, която бе виждала от прозореца на колата. Още от мига, когато я видя, първата сутрин, когато пристигнаха, Бел започна да мечтае как ще купи руината и ще я превърне в съвършеното тосканско убежище, с басейн и маслинова горичка наблизо. И, разбира се, Грация щеше да бъде подръка, за да готви. Тя обикновено беше доста безогледна, когато решеше да се възползва от нещо — и във фантазиите си, и в реалния живот.