Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Бел се познаваше достатъчно добре, за да знае, че това щеше да си остане неосъществена мечта. Притежанието на подобно убежище предполагаше склонност да се оттеглиш от професионалната си среда — а на нея подобна склонност й беше чужда. Може би, когато преценеше, че е готова да се пенсионира, би могла да се върне към осъществяването на идеята за реставрация на такава къща. Но тя съзнаваше, че и това ще си остане фантазия. Журналистите не се пенсионират. Винаги се появяваше нова примамлива тема, нова следа, по която да тръгнеш. Да не говорим пък за ужаса, че може да бъдеш забравен — все причини, поради които нито една от досегашните й връзки не бе устояла на напрежението, все причини, поради които и бъдещите й връзки щяха да бъдат доста непълноценни. Така или иначе, щеше да й бъде приятно да огледа старата къща отблизо, да прецени дали е в много лошо състояние. Когато бе споменала нещо за нея пред Грация, тя направи гримаса и нарече къщата rovina. Бел, която говореше добре италиански, преведе на останалите — „развалина“. Време беше да провери дали Грация бе казала истината или просто се опитваше да отклони вниманието на богатите англичанки.
Пътеката през високата трева беше все още учудващо добре утъпкана — голата земя беше вкоравена от стъпките на хора, преминавали от тук с години. Бел се възползва от възможността да усили темпото, после го понамали, когато наближи портите в оградата на двора около старата селска къща. Разнебитените крила на старата порта висяха пиянски на пантите, които едва се крепяха на двете високи каменни колони. Тежка верига с катинар ги държеше затворени. От другата страна се виждаше дворът, настлан с разкъртени плочи, с прораснали между тях туфи мащерка, лайка и всякакви жилави бурени. Бел поразтърси портите, без да разчита особено на успех. Но това й беше достатъчно, за да забележи, че долната част на дясното крило на портата окончателно се е откъснала от пантата. Крилото можеше спокойно да бъде дръпнато настрани, оставяйки пролука, достатъчно голяма, за да може да мине възрастен човек. Бел се промъкна през нея и пусна крилото на портата, което изскърца тихо, връщайки се в обичайното си положение, създаващо впечатление, че вратата е заключена.
Когато наближи къщата, започна да разбира определението, което й бе дала Грация. Всеки, който би се заел да я реставрира, би се обвързал с много продължителни строителни работи. Къщата беше построена така, че ограждаше двора от три страни — с една централна част и две крила от двете страни. Беше двуетажна, с покрита тераса по протежение на целия втори етаж — вратите и прозорците гледаха към нея, като по този начин осигуряваха на спалните чист въздух и бърз достъп до общото пространство. Но подът на терасата беше хлътнал, малкото останали врати висяха на различни страни, рамките на прозорците бяха напукани и разкривени. Стъклата на прозорците — и на долния, и на горния етаж — бяха изпочупени, мръсни или изобщо липсваха. Но солидните линии на красивата местна архитектура все още бяха забележими, а грубите камъни на зидарията излъчваха меко сияние под лъчите на утринното слънце.
Бел не можеше да си обясни причината, но къщата продължаваше да я привлича. Имаше небрежния чар на някогашна красавица, достатъчно уверена в себе си, за да се остави без съпротива на хода на времето. Неподкастрени бугенвилии пълзяха по олющената мазилка с цвят на охра и по ниския парапет на терасата. Ако в най-близко време не се намереше някой, който да се влюби в тази сграда, тя щеше да бъде погълната от растителността. След няколко поколения щеше да представлява само някаква могила с неизяснен произход, издигаща се на склона. Но засега все още притежаваше способността да очарова.
Тя тръгна внимателно по изпотрошените плочи на двора, край търкалящите се наоколо напукани глинени саксии — подправките, които са били засадени в тях, бяха плъзнали навсякъде наоколо и изпълваха въздуха с аромата си. Тя бутна тежката, скована от греди врата, която висеше на една панта. Дървото заскърца по неравния под, настлан с тухли, подредени в шарка „рибена кост“, но вратата се отвори достатъчно широко, за да може тя да влезе свободно в доста просторната стая. Първите неща, които забеляза, бяха мръсотия и запуснатост. Паяжини висяха от стена до стена, превръщайки стаята в лабиринт. Прозорците бяха непрозрачни от мръсотия. Далечно шумолене я накара да започне да се озърта, обзета от паника. Не се страхуваше от главни редактори, но четириногите плъхове я изпълваха с отвращение.