Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Ей Джей се извини.
– Съжалявам, Мая, но и за мен не е точно приятно изживяване. Колкото по-бързо спреш да се въртиш, толкова по-бързо ще приключим с това.
– Съшалявам – отвърна полунеясно и тя. Ей Джей веднага се почувства отвратително.
– Не, аз съжалявам. Не знам нищо за тези неща. Аз съм истински задник.
– Задник! – повтори тя и се изкикоти.
Ей Джей обу отново маратонките си, нарами торбата, прибра бележката, гушна момиченцето и се запъти към полицейския участък.
Разбира се, началник Ламбиаз беше на смяна тази вечер. Сякаш бе написано в книгата на съдбата, че този човек трябва да присъства в най-важните моменти от живота на Ей Джей. Той представи детето на полицая.
– Някой е оставил това в магазина ми – прошепна, за да не събуди Мая, която бе заспала в прегръдката му.
Ламбиаз тъкмо ядеше една поничка и се опитваше да го прикрие, защото се срамуваше от клишето за полицая и поничките. Сдъвка хапката си и после каза на Ей Джей по най-непрофесионалния начин:
– А, то е като вас.
– Детето не е мое – Ей Джей все така шепнеше.
– А на кого е?
– На някоя клиентка, предполагам – Ей Джей бръкна в джоба си и подаде бележката на Ламбиаз.
– Леле – каза полицаят. – Майката я е оставила на вас.
Мая отвори очи и му се усмихна. Ламбиаз се наведе над нея и момиченцето сграбчи мустака му.
– Ти си малка сладурана, нали така? Кой ме хвана за мустака? Кой ми открадна мустака? – продължи да говори той с нелеп бебешки глас.
– Началник Ламбиаз, не мисля, че демонстрирате адекватно отношение към проблема ми.
Полицаят се прокашля и изпъна гръб.
– Добре. Ето какво е положението. В момента е девет часът вечерта в петък. Ще позвъня в Министерството за децата и семейството, но при този сняг, в почивните дни и при графика на фериботите се съмнявам, че някой ще дойде тук преди понеделник. Ще се опитаме да открием майката, както и бащата, в случай че някой търси тази малка калпазанка.
– Мая – каза момиченцето.
– Така ли се казваш? – попита Ламбиаз отново с гукащия бебешки глас. – Много хубаво име.
После се закашля и стана сериозен.
– Някой ще трябва да гледа детето през това време. С някой от колегите ми може да се редуваме да се грижим за нея тук или...
– Не, ще остане при мен – отсече Ей Джей. – Не ми се струва редно да се държи дете в полицейски участък.
– Знаете ли нещо за малките деца? – попита Ламбиаз.
– Само за два дни е. Колко трудно може да бъде? Ще се обадя на балдъзата си. Ако има нещо, което тя не знае, ще проверя в Гугъл.
– Гугъл – повтори бебето.
– Гугъл! Това е голяма дума, браво – каза Ламбиаз. – Добре, ще се свържа с вас в понеделник. Странен свят, нали? Някой открадва книга от вас; друг ви оставя дете.
– Ха – каза само Ей Джей.
Докато се приберат в апартамента му, Мая вече се бе скъсала да реве, нещо средно между звука на свирките, които се надуват на новогодишните купони, и на пожарникарска сирена. Ей Джей стигна до извода, че е гладна, но нямаше представа с какво да я нахрани. Разтвори устничките ѝ, за да провери дали има зъби. Имаше и ги използва, за да го ухапе. Написа в Гугъл въпроса: "С какво да храня 25-месечно дете?", и повечето отговори бяха, че то вече може да яде и това, което ядат родителите му. Това, което Гугъл не знаеше, бе, че повечето неща, които Ей Джей ядеше, бяха отвратителни. В хладилника му имаше огромно количество замразени храни, много от тях лютиви. Позвъни на Исмей за помощ.
– Съжалявам, че те притеснявам – каза той. – Но се чудех каква храна мога да давам на дете на две години?
– И защо се чудиш за подобно нещо? – попита стреснато тя.
Той ѝ обясни, че някой бе оставил малко дете в книжарницата. След кратка пауза мълчание Исмей каза, че идва веднага.
– Сигурна ли си? – попита Ей Джей. Исмей бе бременна в шестия месец и той не искаше да я притеснява.
– Сигурна съм. Радвам се, че се обади. Великият американски писател е извън града, а и без това през последните седмици страдам от безсъние.
След по-малко от половин час Исмей пристигна с торба, пълна с продукти: салата, лазаня и половин ябълков сладкиш.
– Най-доброто, което успях да подбера за толкова кратко време – каза тя.
– Не, идеално е – отвърна Ей Джей. – Моята кухня е фиаско.
– Твоята кухня е местопрестъпление – тросна се балдъзата му.
Когато момиченцето я видя, се разрева още по-силно.
– Сигурно ѝ липсва майка ѝ – каза Исмей. – Навярно ѝ напомням за нея.