Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
— Става. — Фрост взе пистолета, балансира го в ръката си и изчака Мосис да сложи нови мишени. Когато пуснаха зелената светлина, овладя стойката си. Пет бона! Биберон от устата на бебе! Той не бързаше, прицели се и стреля, пак се прицели и стреля и после още три пъти. След това се отдръпна. Чу как Мосис подсвирна, после на дъската се появиха цифрите: 452.
Хайде победи ме сега, старче, помисли си Фрост. Петте хилядарки му бяха в кърпа вързани.
Силк пристъпи напред, пистолетът застина в ръката му.
— Много добра стрелба, мистър Фрост. Е… нека видим какво може да направи дядката. — Изведнъж тънкото му тяло сякаш оживя, краката му се разтвориха, ръката му се вдигна и петте изстрела изтрещяха: бум- бум- бум-бум-бум!
Фрост зяпна. Това старче явно не беше с всичкия си! Дори не се беше прицелило. С тази скорост едва ли беше улучило мишената.
После, когато цифрите се появиха на дъската и той видя 500, по гърба му премина тръпка.
— Дайте на мистър Фрост да види мишената ми — каза Силк. Мосис пристигна тичешком и като се подсмихваше, пъхна мишената в ръцете на Фрост. Центърът й беше абсолютно прокъсан. Той стоеше и гледаше втренчено мишената. Бяха го изиграли. Беше се хванал на един от най-старите трикове в света и дължеше четири хиляди долара.
— Това също е добра стрелба, мистър Фрост рече Силк с ледена усмивка. — Не ми плащайте веднага. Ще задържа хилядарката, която ви дължа, а вие ще дадете на мистър Ъмни чек за четири бона. Той ще ми го предаде — После се насочи към асансьора, като остави Фрост сам с Мосис, който все така продължаваше да се подсмихва.
— Този мистър Силк е голям мошеник, шефе — обади се Мосис. — Сигурно изкарва доста парички наоколо.
Фрост обърна към негъра очи с невиждащ поглед, после пусна мишената на земята, тръгна бавно към асансьора и застана там в очакване да светне зеленият сигнал.
Глава трета
Джина Гранди лежеше на един шезлонг, като ловеше последните лъчи на слънцето и гледаше към големия празен басейн.
Беше облечена със смарагдовозелени бикини, които подхождаха на венецианскочервената й коса. Сърцевидното й лице беше безизразно. Тялото й, силно загоряло от слънцето, имаше правилни пропорции: гърдите й бяха малко по-тежички, ханшът й беше закръглен и солиден, а краката — дълги и елегантни.
Тя прекарваше повечето дни, припомняйки си миналото, когато беше номер едно в римската Dolce Vita. Заради този глупав опит за отвличане сега я бяха тикнали зад електрическата ограда и нямаше представа кога баща й ще се смили да я пусне на свобода.
Колко мразеше баща си!
За хиляден път мислено се връщаше в онази ужасна нощ, когато тъкмо влизаше в своето ламборджини и изведнъж я бяха обкръжили четирима мъже с пистолети в ръце.
Беше отишла да вечеря в една от винарските изби и компанията й се беше сторила скучна. Беше се извинила и ги беше оставила полупияни и кряскащи. Докато отключваше вратата на колата си, от тъмнината се бяха появили онези четирима мъже. Всичките бяха млади, слаби, облечени с изтъркани дънки и кожени якета. Всичките бяха с бради и на нея й се бяха сторили удивително мръсни.
Веднага бе разбрала, че искат да я отвлекат. Мисълта бе накарала тялото й да потръпне. Да се измъкне от скуката на лукса, да бъде скрита в някой долнопробен апартамент, да бъде дори изнасилена — това беше нещо, което подсъзнателно искаше да й се случи, бе осъзнала тя, леко шокирана.
Но колко глупави и какви леваци се бяха оказали тия четиримата! Клечаха пред клуба, надявайки се да спечелят милиони, а не си бяха подготвили дори що-годе приличен план в тъпите глави. Плахите им действия бяха привлекли вниманието на двама наблюдателни полицаи, които се бяха скрили зад една кола, за да разберат какво става.
Отвличанията бяха нещо широко разпространено в Италия и всички полицаи бяха инструктирани да си отварят очите за онова, което им се стори подозрително.
Когато четиримата младежи заобиколиха Джина, тя им се усмихна, без да се плаши от пистолетите в ръцете им. Сърцето й започна да тупа развълнувано.
— Тръгвай — каза най-високият от четиримата. — Това е отвличане.
Тогава откъм тъмнината един глас излая:
— Полиция! Хвърлете пистолетите!
Високият младеж, който едва ли беше на повече от осемнадесет, се завъртя и стреля.
Полицаят, излязъл от прикритието на колата, беше ранен, но преди да се свлече, успя да стреля и уби младежа.
Останалите трима веднага изпаднаха в паника. Обърнаха се и побягнаха. Другият полицай, който продължаваше да се крие зад колата с пистолет върху покрива й, улучи двамата, докато тичаха. Третият младеж, който се беше скрил зад ламборджинито, мерна главата на полицая. Изправи се и стреля едновременно с него. И двата изстрела се оказаха смъртоносни.