Смятай се за мъртъв

Когато в 8.00 Марвин го смени, Фрост отиде в къщичката си и спа четири часа. После хапна един сандвич за обяд и напълно забравяйки за срещата си с Марша в дванадесет пред Спениш Бей хотел, подкара към Перъдайс Сити, без да забележи, че един кремав мерцедес с мургав, дебел мъж с тъмни очила зад волана потегли след него.

Митч Гоубъл дебнеше от 9.00 ч. на паркинга, от който можеше да се види бариерата, преграждаща пътя за Перъдайс Ларго, като се озърташе за Фрост. Беше прекарал трите часа чакане в разглеждане на списание с голи мацки. Беше човек с неизчерпаемо търпение и също така с неутолим апетит. Беше взел със себе си пликче със сандвичи със сирене и от време на време бъркаше в него.

Фрост намери заложна къща на булевард „Сийвю“.

Беше подготвил сладкодумната си история.

— С жена ми се разделяме — обърна се той към мършавия служител евреин, който стоеше зад тезгяха. — Имаме спешно нужда от пари. — Сложи пръстена на тезгяха. — Платих двадесет бона за това.

Служителят разгледа пръстена, въздъхна, каза, че струва само петнадесет хиляди и че ще му заеме шест за срок от три месеца.

Фрост не беше в настроение да се пазари. В края на краищата пръстенът не беше негов. Взе парите и квитанцията и докато вървеше към мястото, където беше паркирал колата, си спомни за срещата с Марша. Сега беше 13.25. Реши, че вероятно е отишла в ресторанта. Не би могъл да си представи, че ще стои и ще чака, който и да било мъж, така че се насочи към „Асо Пика“.

Митч Гоубъл влезе в заложната къща.

— Здрасти. Иси — рече той. — Какво е положението с човека, който току-що излезе?

Иси, който се страхуваше от Гоубъл, извади пръстена.

— Заложи го за шест. Струва най-малко тридесет.

Гоубъл разгледа пръстена, изсумтя и го върна обратно.

— Внимавай да не си навлечеш неприятности, еврейче подхвърли той, излезе от къщата и се затвори в една телефонна будка. Обади се на Силк.

— Нашият тип току-що заложи пръстен със смарагд и диамант, който струва тридесет бона, за шест — каза му той. — Насочи се към теб.

— Почини си, Митч — отвърна Силк и затвори.

След като чака до дванадесет и петнадесет, Марша телефонира на Силк от хотела си.

— Няма го — рече тя. — Какво да правя?

— Ела тук — нареди й Силк. — Не се притеснявай.

Когато Фрост влезе в ресторанта, посрещна го Рос Ъмни, на когото Силк беше казал да се оглежда за него.

Здрасти, Майк! — каза Ъмни с широката си дружелюбна усмивка. — Марша току-що пристигна. Питаше за теб.

— Имах работа — отряза го Фрост. — Силк наоколо ли е.

— Да… долу е на стрелбището.

Промушвайки се покрай Ъмни, Фрост взе асансьора към мазето. Завари Силк да разговаря с Мосис. Веднага щом го видя, Мосис се отдръпна и се зае с чистенето на пистолетите.

Фрост спря пред Силк.

— Дължа ти четири бона — каза той и извади портфейла си. Измъкна четири банкноти по хиляда долара и ги подаде на Силк.