Смятай се за мъртъв

Откакто се беше върнал във вилата на Гранди, в мозъка му беше настъпила бъркотия. Беше задлъжнял с четири хилядарки.

Нямаше никаква надежда, че ще може да плати на това добре стрелящо копеле, а усещаше с порите си, че Силк ще настоява да му бъде платено. Спомни си думите му: „Не се състезавам с крадци!“ изглежда, нямаше друго решение, освен да зареже работата си и да се махне от Перъдайс Сити. Какъв глупак се беше оказал!

— Нещо безпокои ли те, Майк? — попита Марвин и бутна настрани празната си чиния.

— Всичко е наред… просто не съм гладен. — Фрост стана. — Предполагам, че попрекалих с обяда. — Погледна часовника си.

— Приключи ли ти дежурството?

— Да. Дават хубав филм по телевизията. Внимавай за Дъртия Смрадливец — после кимна и излезе от стаята.

Фрост струпа чиниите върху подноса и го остави на един стол до вратата. После запали цигара и се тръшна в креслото с лице към мониторите. Дали Марша щеше да го измъкне от това положение? — зачуди се той. Реши, че няма. Не можеше да си я представи как му дава четири бона, за да уреди безумния си залог. Това той не можеше да си представи. Имаше нещо в Силк, което го караше да се чувства неспокоен. Силк много приличаше на свирепо копеле, което би могло да се обърне към някоя банда по уреждането на дългове и, ако Фрост не платеше, възможно беше някоя нощ да бъде причакан от опитната шайка и да се озове с две счупени ръце. Знаеше всичко за хората, които се занимаваха с уреждане на дългове. Единственото решение беше да зареже сладката си работа и да се върне в Ню Йорк.

Чу как вратата зад него се отваря и се обърна. Сука вземаше подноса.

— Синьор Амандо замина за Фриско — измърмори Сука. — Ще се върне утре — и после си тръгна, затваряйки вратата.

Фрост вдигна рамене. Сега, след като щеше да му се наложи да напусне Перъдайс Сити, Амандо можеше да върви на майната си с всичките си изисквания. Лошото беше, че напускайки само след две нощи работа, нямаше да му се плати. Парите му застрашително намаляваха. След като си платеше билета за Ню Йорк, щяха да му останат много малко. И какво, по дяволите, щеше да прави в Ню Йорк? Вече беше търсил работа там и нищо не беше открил. За първи път, откакто беше напуснал армията, Фрост започна да се безпокои.

Все още се безпокоеше, гледайки в мониторите, когато чу зад гърба си някакъв звук. Ръцете му се спуснаха към пистолета. Скочи на крака и се обърна с бързо движение.

На прага стоеше момиче и му се усмихваше.

Джина видя как Амандо потегля с ролса, после взе душ, поколеба се пред богатия си гардероб, след което избра една смарагдовозелена вечерна рокля, плътно прилепваща по нея и очертаваща извивките на тялото й рокля, която не беше обличала, откакто беше напуснала Рим. Роклята можеше лесно да се откопчае за незабавно действие, а когато отиваше на парти, Джина искаше точно това.