Смятай се за мъртъв

— Зеленият кадилак, мистър Бърнстейн. Джо ви чака… никакъв проблем.

Дебелият мъж изсумтя и се отдалечи.

Ъмни въздъхна, усмихвайки се на Фрост.

— Това е Бърнстейн. Има милиони. Знаеш ли, Майк, дяволски е трудна тая работа. Тия богати мръсници никога не са доволни… Та… какво мога да направя за теб?

Никое от предложенията, които Ъмни му беше направил, не привличаше Фрост. Някой друг път би могъл да пробва салона за масаж. Беше чувал за японките, но Марша така беше изцедила силите му, че всякакви форми на физическо усилие бяха немислими.

— Точно сега нищо, Рос — отвърна той. — Все пак благодаря. Мисля, че ще си тръгвам. Някой друг път, какво ще кажеш?

Ъмни изглеждаше обезпокоен.

— Ей! Не можеш да ни зарежеш по тоя начин, Майк. Марша ще ми отреже топките. — Той се засмя. — Интересуваш ли се от стрелба?

Фрост го изгледа замислено.

— Това е нещо, в което наистина ме бива… Защо? Извинявай, че те питам, но наистина ли си добър?

— Точно това казах. Защо?

— Имаме един тип тука, който се мисли за мъжкия вариант на Ани Оукли3 — отвърна Ъмни. — Влудява ме. Предлага хиляда долара на всеки, който успее да го победи с 38-калибров от двадесет ярда. Не мога да намеря желаещи. Мислиш ли, че ще му смъкнеш самочувствието?

Фрост се поколеба. Беше най-добрият стрелец с пистолет и пушка, докато беше в армията, но това беше преди доста време. Хилядарка?

— Кой е той?

— Член е на клуба. Практически живее на стрелбището. Мога да уредя състезанието веднага. Ако си толкова добър, колкото казваш, няма да ти е трудно да спечелиш.

— Няма да ми е трудно и да загубя — рече Фрост предпазливо. — На колко е години?

— Старче… на около петдесет, при това е само с едно око.

— На петдесет и само с едно око? — Фрост се подсмихна. — Сто на сто ще го бия.

— Ето какво ще направим, Майк. Не бихме искали да загубиш. Ще ни направиш услуга, като му смачкаш самочувствието. Ако го биеш, ще си вземеш парите. Ако загубиш, ние ще уредим сметката… какво ще кажеш?

— Какво губя тогава?

— Хайде да вървим на стрелбището. Сигурно и в момента е там.

Намериха Лу Силк в добре екипираното подземно стрелбище. Разговаряше с Мосис, чернокожия пазач, който се грижеше за чистотата на стрелбището, сменяше целите и действаше като съдия, когато имаше състезание. Нямаше други стрелци. Силк беше затворил стрелбището за останалите клиенти. Искаше Фрост да бъде сам.

Ъмни ги запозна и Силк подаде на Фрост ръка, която като че ли беше доста отпусната.

Един от многото таланти на Силк беше умението му да създава впечатление, че е кекав и че клони към старческо вдетиняване. Фрост го изгледа изучаващо и беше напълно излъган от външността му. Реши, че лесно ще спечели, и започна да се чуди какво точно да направи с хилядарката, която щеше да получи.