Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Очите на Фрост широко се отвориха, докато я гледаше. Предположи, че е Джина Гранди. Не беше очаквал, че ще е толкова невероятно вълнуваща. След като опитните му очи се плъзнаха по тялото й, той вече беше сигурен, че е гола под роклята.
— Здрасти! — каза тя. — Ти си новият пазач, а?
Фрост усети как го обзема силно желание.
— Майк Фрост — отвърна той. — Знам коя сте.
Джина го огледа. Ама че хубав мъж! — помисли си тя и влезе в стаята, затваряйки вратата зад себе си.
— Харесва ли ти работата… Майк?
Той едва чуваше какво му казва. Беше сигурен, че може да я има. Опитът му с жените през изминалите години го беше научил да разпознава знаците, а сега светеше зелена лампичка.
— В момента вече я харесвам далеч повече — отвърна той. Не се поколеба. Та какво имаше да губи? Той се насочи към нея, а тя стоеше и чакаше и когато той стигна до нея, тя плъзна ръцете си зад врата му и силно притисна тялото си към неговото. Устните му докоснаха нейните, езикът и се стрелна в устата му като копие. Те стояха се притискаха един в друг доста време, после тя го отблъсна настрана, усмихвайки се.
— Хайде да се забавляваме, Майк. Не тук… в моята стая.
Като обви ръка около кръста му, тя го избута в голямото фоайе и после нагоре по широкото стълбище, по един коридор и накрая в просторната си спалня.
Когато Фрост затвори вратата, тя вече беше гола и лежеше напреко на леглото.
Фрост се събуди, когато часовникът на долния етаж отби два. Силна бяла лунна светлина влизаше в стаята през големия прозорец и осветяваше леглото. Погледна към спящото момиче до себе си. Красавица, помисли си той, Господи, каква красавица! Облегна се на възглавницата, протегна дългите си крака и се замисли за Силк. Усети как го обзе люта омраза. Ако не беше онзи смахнат облог, щеше всичко да му е наред, но сега щеше да си тръгне веднага, щом Марвин застъпеше. Щеше да напусне тази сладка работа и, което беше още по-лошо — тази малка нимфа, която му се беше отдала страстно и диво. Дясното му рамо все още леко кървеше на мястото, където го беше ухапала. Слабините го боляха. Чувстваше се така, сякаш беше минал през каменоломна машина.
Той се обърна настрани и погледна осветеното от луната момиче. Докато й се възхищаваше, тя отвори очи и се протегна като доволна красива котка.
После беше неин ред до го погледне. Какъв мъж само! — помисли си тя и умът й се зае да търси решение как биха могли да имат още много нощи като тази. Онова копеле Амандо! Това беше първият път, когато беше напуснал вилата — за период от почти четири месеца! Кога щеше отново да го направи? Тя желаеше и имаше нужда от възбудата, която този страхотен мъж й доставяше. Искаше да лежи до нея — всяка нощ!
— Здрасти — каза Фрост.
Тя обви ръцете си около него и се прехвърли отгоре му. Започна да гризе устните му, но Фрост беше пресушен. Марша практически го беше унищожила, а сега свирепото любене на Джина го беше свело до нулата. Бутна я настрани.
— Стига толкова, миличка — рече той. — Трябва да се връщам на работа. Това е за „здрасти“ и за „довиждане“. Утре напускам.
Тя го погледна втренчено и после седна.
— Напускаш? Какво искаш да кажеш?
Фрост спусна краката си на пода.
— Зарязвам работата. — Изправи се, стегна мускулите си и започна да се облича.
Джина го изгледа ужасено, любувайки се на стройното му загоряло тяло и на мускулите.
— Майк! Какви ги говориш? Защо напускаш?
Той вдигна ципа на панталона си и седна на леглото.
— Напускам, защото ме направиха на глупак. — После й разказа за състезанието по стрелба със Силк. — Сега дължа на този мошеник четири бона — завърши той.
Няма начин да му платя. Така че… трябва да се измъкна от града, преди да ме натисне.
Тя го хвана за ръката.
— Сигурно се шегуваш, Майк! Четири бона? Това е нищо!
— Така смяташ ти. За мен това са много пари. Изпарявам се, в противен случай ще се окажа със счупена ръка.
— Със счупена ръка? Какви ги приказваш?
Той й се усмихна кисело.
— Забрави го, миличка. Това не е по твоята част. Утре напускам. — Изправи се. — Сбогом, миличка, и — благодаря.
— Майк! — Гласът й прозвуча пронизително.