Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Ъмни каза:
— Майк е добър стрелец, мистър Силк. Би искал да се състезавате.
Силк кимна, погледна към Фрост и рече:
— Имаш ли хиляда долара, синко? Не се състезавам с крадци.
Фрост настръхна.
— Как ме нарекохте? — изръмжа той и лицето му почервеня.
Силк сякаш потрепери.
— Забрави го… стига да имаш парите.
— Имам парите — излая Фрост — и още нещо: не ми викай „синко“ или аз ще почна да ти викам „дядка“, ясно ли е?
Ъмни побърза да се намеси:
— Е, джентълмени…
Силк направи стъпка напред.
— Разбира се… разбира се, мистър Фрост. Забравете го… Какво ще кажете да започнем?
Мосис се приближи към тях с дълга кожена кутия, в която имаше шест 38-калиброви специални полицейски пистолета.
— Изберете си, мистър Фрост — подкани го Силк. — Аз си имам собствен пистолет.
Фрост не бързаше. Разгледа внимателно всеки един от шестте пистолета. Накрая избра един, който пасваше добре на ръката му.
Мосис тръгна надолу по стрелбището, за да постави двете мишени.
— Ще хвърляме чоп кой да стреля пръв… най-добрият изстрел от пет — каза Силк и с лекота спечели чопа.
Това уреждаше Фрост. Той искаше да прецени доколко е добър този едноок тип, който се имаше за страхотен стрелец.
Силк зае мястото си. Като го гледаше, Фрост си мислеше, че позата му е доста старомодни. Краката му бяха широко разкрачени, а ръката, която държеше пистолета, беше насочена напред като сочещ пръст. Лявата му ръка висеше отстрани до тялото. Абсолютно банално, мислеше си Фрост.
Пистолетът изтрещя.
Мосис погледна и после натисна едно копче, което сигнализира, че попадението е във външния кръг на мишената.
Силк измърмори под мустак и се отдръпна. Подсмихвайки се, Фрост вдигна пистолета си, като го държеше с две ръце, докато десният му крак беше изнесен напред, осигурявайки му чудесно равновесие. Стреля.
Мосис сигнализира, че попадението е във вътрешния кръг.
Трябваше да е в центъра, помисли си Фрост. Пистолетът стреляше малко вляво.
Силк се прицели и гръмна.
— Вътрешния. Петдесет точки.
Фрост се прицели малко вдясно.
— Центъра. Сто точки.
Стреляха по още три пъти. Силк не успя да улучи центъра. Фрост уцели центъра, външния и вътрешния.
Мосис сметна резултата. Фрост имаше 340 точки, а Силк — 225.
Обтегнатото му лице остана безизразно, когато извади портфейла си и измъкна две петстотиндоларови банкноти.
— Добър стрелец сте, мистър Фрост — каза той и после, тъкмо когато се канеше да даде парите на Фрост спря. — Какво ще кажете да опитаме още веднъж? Пет хилядарки. Ще стимулира и двама ни, а?
Фрост се поколеба.
Силк продължи:
— Остарявам. Трябва да пусна една вода. Веднага се връщам — и той се насочи към тоалетните.
Фрост се подсмихна. Беше като да измъкнеш биберон от устата на бебе. Сега вече усещаше пистолета и беше сигурен, че няма да има проблеми.
Ъмни рече:
— Не рискувай, Майк. Спечели си парите. Забрави го.
— Този тип не е наясно с нещата — отвърна Фрост. — Разбира се, че ще го победя.
— Виж какво. Майк, сам си поемаш риска. Ако те победи, не бих могъл да накарам Марша да те финансира с пет бона. Забрави.
— Не мога да изгубя, Рос. Вече спечелих една хилядарка от него. Трябва да съм луд, за да не му измъкна още пет. Ще го поразтоваря малко.
— О’кей — съгласи се Ъмни, — имаш право.
Някъде на стрелбището зазвъня телефон. Мосис се отдалечи и докато Ъмни си палеше цигара, Мосис се провикна:
— Трябва да се качиш горе, шефе. Мистър Сейлър…
— Веднага се връщам — каза Ъмни. — Успех в стрелянето.
Докато той бързаше към асансьора, Силк се върна от тоалетните.
— Е, мистър Фрост, ще продължим ли състезанието?
Фрост кимна.
— Пет бона?
— Да.
— Добре.
Докато разговаряха, Мосис чистеше пистолетите и ги зареждаше.
— Къде сте се научили да стреляте така? — попита Силк.
— В армията.
— Добре са ви учили. — Той взе пистолета си от Мосис. — Вие имате честта да стреляте пръв. Какво ще кажете да изстреляте наведнъж петте си изстрела. Аз — след вас. Става ли?