Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Добре тогава, мислеше си той със съжаление, щерката на Гранди ще си бъде в безопасност.
Но докато слушаше разговора между Марша и Фрост, той осъзна, че шансът да получи около двадесет милиона долара вече не е само мечта.
Когато Марша се беше извинила на Фрост, че трябва да се обади по телефона, тя се беше свързала със Силк. Именно Силк й беше казал да се държи с госта си като с VIP.
— Закачи тоя тип на въдицата си — беше и наредил Силк. — Той ми трябва.
Когато Силк влезе в стаята. Марша му се усмихна колебливо и със страх.
— Добре ли беше? — попита тя.
— Засега е добре — отвърна Силк. — Набий си това в главата, сладурче, имаме нужда от този тип, така че дръж го под пара. Аз ще се погрижа за останалото. Твоята работа е да го държиш здраво.
Марша кимна. Когато Силк й даваше инструкции, тя винаги се подчиняваше.
— Ти си умно момиче — продължи Силк и приседна на облегалката на едно кресло. — Питаш се защо ни е необходим. Ще ти открехна. След няколко месеца това местенце тук ще фалира. Ти не разбираш от цифри, но аз разбирам. Разноските ти са прекалено големи. Много хубаво е дето оная чернилка свири на пиано, но той ти изяжда печалбата. Заплатите, които плащаш, също те подяждат. Разгледах баланса ти за миналия месец. Почти си на червено. Ти погледна ли го?
— Чарли ми го показа. Мислех си, че следващия месец…
— Може да няма следващ месец. Искаш ли да си запазиш това тук?
Марша отвори широко очи.
— Да го запазя?! Та това е бъдещето ми!
— Онова, от което имаш нужда, е да хванеш някоя голяма клечка, а Фрост може да ти предостави тази възможност, както и на мен, така че дръж го здраво.
— Но как би могъл? Той нищо не струва.
— Ти го дръж здраво. Аз ще се погрижа за останалото. — Той я погледна втренчено, стъкленото му око заблестя на слънцето, после се протегна към телефона.
— Свържете ме с мистър Ъмни — нареди на телефонистката на клуба.
— Да, сър.
Почака.
След малко се обади Ъмни.
— Здрасти, Лу!
Силк започна да говори.
— Здравейте, мистър Фрост!
Фрост, който седеше на сянка и гледаше как клиентите се забавляват в широкия плувен басейн, се огледа.
Към него се беше приближил мъж с яко телосложение и добродушен вид. Месестото му лице, на което беше изписана щедра, приятелска усмивка, излъчваше чар. Висок, мускулест, на около тридесет и шест, чернокос и загорял, обут само с бели панталони. Рос Ъмни излъчваше сърдечност, която беше малко прекалена.
За него се говореше — и то с основание — че с чара си може да прелъже и плъх да излезе от дупката си, че може да измъкне близалката на дете, голяма сума пари от хитър бизнесмен, та дори платиненото чене на някоя вдовица.
Братството на престъпниците в Перъдайс Сити смяташе Ъмни за най-подходящия човек за конспиративна работа. Зад добродушното му усмихнато лице се криеше безмилостен, свиреп мозък, който само мислеше как да измъкне парите на някой будала, бил той мъж или жена.
Силк, който беше връх на професионализма като наемен убиец, високо ценеше майсторството на Ъмни. Без подготовка на операцията от страна на Ъмни разните задачи на Силк ставаха почти невъзможни.
Ъмни имаше способността да се справя с добре охраняваните, почти недостъпни хора, които Радниц искаше да премахне от пътя си. Ъмни умееше да събира необходимите данни, без да предизвиква подозрение, и предаваше тези данни на Митч Гоубъл, който пък беше техническият експерт на Силк. Гоубъл от своя страна преценяваше подадената му информация и правеше изводите. Ако дадеше зелена светлина, тогава и само тогава Силк пристъпваше към работата.
Ъмни почиваше в стаята си с климатична инсталация над кухнята на ресторанта, когато го свързаха със Силк. Изслуша какво имаше да му каже Силк, после рече „Ако мога, ще го направя“ и се впусна да търси Фрост. Когато го намери, включи чара си с пълна сила.
— Здравейте, мистър Фрост!
И докато подаваше ръка, Ъмни разглеждаше внимателно Фрост, мислейки си: „Този тип няма да е от лесните. Полека и спокойно. Ще трябва да действам внимателно.“
Фрост разклати протегнатата ръка озадачен и с известна подозрителност.
— Казвам се Рос Ъмни — подхвана Ъмни и пусна чара си. — Аз съм нещо като домакин тук. Работата ми е да се грижа всички да са щастливи. Марша ми възложи да се погрижа за вас… За мен ще е удоволствие. Знаете ли какво, мистър Фрост? — Той замълча и се усмихна лъчезарно, после продължи. — Впрочем бих ли могъл да ви наричам Майк?