Смятай се за мъртъв
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Миланова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смятай се за мъртъв». Краткое содержание книги:
Фрост я сграбчи и я целуна.
— Можеш да бъдеш сигурна.
Слезе по стълбите, които водеха към голяма тераса и към басейна, стискайки кредитната карта, която му беше дала.
Марша го гледаше как се отдалечава, после затвори вратата и превъртя ключа. Облегна се на вратата и пое дълбоко въздух.
Изведнъж едно от тесните огледала на стената се плъзна встрани и в стаята влезе мъж. Това беше чичото на Марша. Единственият човек, от когото наистина я беше страх. Казваше се Лу Силк. По професия беше убиец и се наемаше при онзи, който му предлагаше най-висока цена. Достатъчно беше да имаш бала пари и да намериш подходящата връзка към Силк, тогава мръсникът, който те тормози, който непрекъснато ти прави кал, който сваля жена ти или гаджето ти, умира много бързо. Веднъж само да се свържеш със Силк. Той беше професионалист. Убийствата, които извършваше, никога не можеха да бъдат проследени до него.
Имаше зловеща външност: изопнато лице със стъклено дясно око и бял белег, който минаваше през лявата му буза. Именно стъкленото око хвърляше Марша в ужас. Когато я заговореше тя се хващаше, че винаги гледа ужасено стъкленото око и никога истинското.
Силк беше на около четиридесет и шест, висок, слаб, облечен с бяла риза и черни панталони. Прошарената му коса леко оредяваше. Около жилавата му лява китка имаше тежка златна гривна. Около дясната му китка черен кварцов часовник.
През последните две години Силк беше работил изключително за Херман Радниц, който може би беше най-злата и всемогъща сила на световната политическа сцена. Заплатата на Силк беше четири хиляди долара на месец. В момента, в който се наложеше да очисти по някакъв начин досадника, който безпокоеше Радниц, той трябваше да го стори. Когато извършеше убийството, в банковата му сметка в Швейцария постъпваше голяма сума пари. Тези условия удовлетворяваха Силк, но през последните два месеца стоеше без работа. Радниц беше в Пекин, а след това заминаваше за Делхи. Беше казал на Силк да си вземе отпуска.
Тази отпуска с неизвестна продължителност безпокоеше Силк. Той харчеше нашироко и беше пристрастен комарджия без късмет. От известно време се беше замислил за начините и средствата да скъса с Радниц. Имаше впечатлението, че Радниц възнамерява да използва уменията му на убиец все по-малко и по-малко. Беше дошло времето, си беше казал Силк, да се погрижи за бъдещето.
Беше се споразумял с Марша, че когато забавлява някой клиент на обяд или на вечеря, ще му предоставя касета със записа на разговора им. През последната седмица различните разговори, които беше прослушал, му бяха дали храна за размисъл. Няколко възможности бяха раздвижили действения му ум: възможност за изнудване, възможност да постигне бърза печалба на стоковата борса, възможност за грабеж, но след като поразмисли, реши, че рискът е прекалено голям за печалбата, която би имал. Рано или късно, рече си той, ще се появи нещо голямо. Целта му беше да намери някоя голяма клечка, която да го осигури до края на дните му: единствено нещо Голямо би могло да го задоволи.
Докато слушаше разговора между Марша и Фрост, удари с юмрук по дланта си. Ето това, най-после, можеше да е големият удар, помисли си той.
Откакто Карло Гранди беше наел вилата на острова на Перъдайс Ларго, Силк, знаейки, че тя е наета като убежище за дъщерята на Гранди. Обмисляше възможността да отвлече момичето. Не се съмняваше, че откупът ще бъде огромен. Беше сигурен, че Гранди ще плати поне двадесет милиона долара, за да си върне дъщерята.
Разпален от мисълта да притежава толкова много пари, Силк беше обсъдил идеята с двама мъже, които работеха с него и на които плащаше пак Радниц.
Тези двама мъже, Митч Гоубъл и Рос Ъмни, бяха експерти в уреждането на подробностите по някоя операция. Силк им беше поръчал хубаво да огледат имението на Гранди и да претеглят възможностите за отвличането на момичето.
След няколко дни те пристигнаха при Силк и му казаха да забрави за тая идея. Никой, рекоха те, не би могъл да отвлече дъщерята на Гранди или поне докато условията са такива. Разказаха му за охраната на острова, за кучетата и особено за Марвин.
— Ако този тип можеше да бъде подкупен — каза му Гоубъл, — бихме имали добра възможност, но няма начин. Марвин не може да бъде купен. Разровил съм миналото му в подробности. Той е стопроцентово честно бивше ченге и никой, повтарям — никой, не може да го склони. Безсмислено е, Лу, зарежи тая работа.
Така че със съжаление Силк беше махнал мисълта от главата си. Когато Гоубъл кажеше, че няма начин, имаше предвид точно това. Силк се беше научил да вярва на преценката на Гоубъл. Няколко пъти в миналото беше пренебрегвал съветите му и всеки път едва не беше запазвал. Сега вече беше по-разумен.