Синьо злато

Погледаха със задоволство обиколките на делфина и като установиха, че дневната светлина започва да намалява, решиха да се прибират.

Докато Гемей подреждаше нещата си, Пол стартира извънбордовия двигател и изведе лодката от лагуната върху бавните води на реката. Мастилената вода промени цвета си в наситено зелен. Делфинът ги придружаваше, но щом разбра, че няма да има повече гощавки, смени рязко курса си като изтребител. Не след дълго крайречната растителност отстъпи място на голяма поляна. Няколко тръстикови колиби се бяха скупчили около бяла, измазана къща, с колонада в испански колониален стил и червен керемиден покрив.

Привързаха лодката на малък кей, извадиха нещата си и се насочиха към къщата, следвани от шумна тълпа полуголи индианчета. Те бяха разгонени от прислужницата, испано-индианка със заплашителен вид, която размахваше метлата като бойна секира. Пол и Гемей влязоха вътре. Среброкос мъж в седмото си десетилетие, с бяла бродирана риза, памучни панталони и ръчно изработени сандали, се надигна от бюрото в прохладния кабинет, където бе работил върху куп листове. Тръгна да ги посрещне с видимо удоволствие.

— Senor и Senora25 Траут. Радвам се да ви видя. Убеден съм, че работата ви е била плодоносна.

— Много, доктор Рамирес, благодаря ви — отговори Гемей. — Имах възможност да направя допълнителни наблюдения върху поведението на делфините, а Пол приключи с компютърния модел на реката.

— Работата ми беше малко, всъщност — обади се Пол. — Основното бе, да се привлече вниманието на заетите в района на Амазонското поречие учени върху работата на Гемей и да ги помолим да насочат насам съответния спътник. Аз мога да си довърша модела у дома, а Гемей ще го използва в своя анализ.

— Ще ми бъде много мъчно да се разделя с вас. Твърде любезно бе от страна на НАМПД, да отделят за малко свои специалисти за това проучване.

— Без реките тук — отвърна Гемей, — както и без тукашната фауна и флора, не би имало живот в световния океан.

— Благодаря ви, senora Гемей. Като израз на благодарност, ще сготвя нещо специално за прощалната ни вечеря днес.

— Много мило от ваша страна — каза Пол. — Ще си приготвим отрано багажа, за да сме готови за снабдителната лодка.

— На ваше място, не бих си давал толкова зор — отвърна Рамирес. — Тя винаги закъснява.

— Това е добре дошло за нас — отвърна Пол. — Тъкмо ще разполагаме с повече време да поговорим за вашата работа.

Рамирес се усмихна:

— Чувствам се като троглодит26. Продължавам да се занимавам с моята наука, ботаниката, както едно време: събирам растения, суша ги и ги сравнявам, пиша трудове, които никой не чете. — Той засия — Речните ни животинки никога не са имали по-добри приятели от вас.

— Може би нашата работа — обади се Гемей, — ще помогне да се намери отговор на въпроса, дали естествените условия за живот на речния делфин са застрашени от изменения на околната среда. И ако е така, нещо ще може да се направи.