Куртоазни новели-ле

но красотата й, за жалост, беди големи причинила.         Природата не се скъпила и я дарила с чудно тяло, [35] с лице прекрасно, засияло от двете й очи пламтящи, с изящен нос, с коси блестящи, с тен розов и с уста красива; била възпитана, учтива — [40] накратко казано, такава в страната никой не познавал. За нея кралят чул безчет похвални думи… Най-напред по свой човек я поздравявал, [45] след туй я щедро надарявал и силно той я възжелал, а още не я бил видял50. Веднъж на лов, за развлечение, отишъл в близкото имение [50] на сенешала. Вечерта се спуснала над областта, където прелестната дама живеела в разкошен замък. Там кралят спрял да пренощува, [55] защото искал да гостува на дамата — бил с намерение със нея своето тежнение да сподели. Радушно тя приела го, но през нощта [60] Амур опънал тетивата и в същия момент стрелата в сърцето тежко го ранила. Ни ум, ни хитрост нямат сила, щом от любов си обладан. [65] Замислен, мрачен, Екитан не спал, досущ като обречен: — Съдбата ли ме тук довлече — се питал той, обзет от страх. — Щом като дамата видях, [70] в сърцето остра болка сетих и отмаляха ми нозете. Какво да сторя аз не знам. Зле би било да се отдам на любовта и то не с друга, [75] а със законната съпруга на моя верен сенешал. Той трудно би го преживял, ако случайно разбере. Но пък нима ще е добре [80] все тъй да страдам, да линея от страст и от любов по нея? А тя, тъй хубава и млада, да се лиши ли от наслада, каквато само любовта [85] дарява? Тази красота кому ли нужна е, когато остане без любов душата? Какво, че нейният съпруг ще разбере, че ходи с друг? [90] Защо това да не съм аз? Кой дал му е над нея власт51?         Въздишал тежко Екитан от черни мисли обладан: — Защо ли ме обзе тревога? [95] Та аз фактически не мога да знам дали тя в тоз момент е склонна да поддържа с мен любовни връзки… Всъщност лесно ще стане и това известно. [100] Ако склони да сподели тя моята любов, нали излишно е да се тревожа… Ах, колко много време, Боже, до съмване… Дълбока нощ е, [105] а аз не съм заспал все още.         Но ето, че нощта преваля… Без даже да е мигнал, кралят на сутринта отива пак на лов из близкия шубрак, [110] но връща се почти веднага, уж че е болен, и си ляга пак в отредената му стая. А сенешалът как да знае, че от съпругата му само [115] е произлязла болестта му? Крал Екитан я призовава при себе си и й признава, че го измъчва силна страст: — От вас зависи дали аз, [120] госпожо, още ще живея…         А тя отвръща му: — Не смея да кажа нищо засега, защото вие, сир, така, за пръв път с мене се държите. [125] Вие сте крал, принадлежите към род със слава стародавна и аз по ранг не съм ви равна52. Не ще се сещате за мен, щом бъде удовлетворен [130] стремежът ви. А щом сте крал и моят мъж е ваш васал, аз ще се чувствам все подвластна и все зависима, безгласна. Един мъж беден, щом е мил, [135] би ме с любов ощастливил; но няма как да съм щастлива с крал, който хитро се прикрива. Безспир ще ме гнети страхът, че щом над мен стои мъжът, [140] ще си живее с мисълта, че има власт над любовта, че лесно и на мен ще може той волята си да наложи.