Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Куртоазни новели-ле - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Куртоазни новели-ле

Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:

Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 58
Перейти на страницу:
но красотата й, за жалост, беди големи причинила.         Природата не се скъпила и я дарила с чудно тяло, [35] с лице прекрасно, засияло от двете й очи пламтящи, с изящен нос, с коси блестящи, с тен розов и с уста красива; била възпитана, учтива — [40] накратко казано, такава в страната никой не познавал. За нея кралят чул безчет похвални думи… Най-напред по свой човек я поздравявал, [45] след туй я щедро надарявал и силно той я възжелал, а още не я бил видял50. Веднъж на лов, за развлечение, отишъл в близкото имение [50] на сенешала. Вечерта се спуснала над областта, където прелестната дама живеела в разкошен замък. Там кралят спрял да пренощува, [55] защото искал да гостува на дамата — бил с намерение със нея своето тежнение да сподели. Радушно тя приела го, но през нощта [60] Амур опънал тетивата и в същия момент стрелата в сърцето тежко го ранила. Ни ум, ни хитрост нямат сила, щом от любов си обладан. [65] Замислен, мрачен, Екитан не спал, досущ като обречен: — Съдбата ли ме тук довлече — се питал той, обзет от страх. — Щом като дамата видях, [70] в сърцето остра болка сетих и отмаляха ми нозете. Какво да сторя аз не знам. Зле би било да се отдам на любовта и то не с друга, [75] а със законната съпруга на моя верен сенешал. Той трудно би го преживял, ако случайно разбере. Но пък нима ще е добре [80] все тъй да страдам, да линея от страст и от любов по нея? А тя, тъй хубава и млада, да се лиши ли от наслада, каквато само любовта [85] дарява? Тази красота кому ли нужна е, когато остане без любов душата? Какво, че нейният съпруг ще разбере, че ходи с друг? [90] Защо това да не съм аз? Кой дал му е над нея власт51?         Въздишал тежко Екитан от черни мисли обладан: — Защо ли ме обзе тревога? [95] Та аз фактически не мога да знам дали тя в тоз момент е склонна да поддържа с мен любовни връзки… Всъщност лесно ще стане и това известно. [100] Ако склони да сподели тя моята любов, нали излишно е да се тревожа… Ах, колко много време, Боже, до съмване… Дълбока нощ е, [105] а аз не съм заспал все още.         Но ето, че нощта преваля… Без даже да е мигнал, кралят на сутринта отива пак на лов из близкия шубрак, [110] но връща се почти веднага, уж че е болен, и си ляга пак в отредената му стая. А сенешалът как да знае, че от съпругата му само [115] е произлязла болестта му? Крал Екитан я призовава при себе си и й признава, че го измъчва силна страст: — От вас зависи дали аз, [120] госпожо, още ще живея…         А тя отвръща му: — Не смея да кажа нищо засега, защото вие, сир, така, за пръв път с мене се държите. [125] Вие сте крал, принадлежите към род със слава стародавна и аз по ранг не съм ви равна52. Не ще се сещате за мен, щом бъде удовлетворен [130] стремежът ви. А щом сте крал и моят мъж е ваш васал, аз ще се чувствам все подвластна и все зависима, безгласна. Един мъж беден, щом е мил, [135] би ме с любов ощастливил; но няма как да съм щастлива с крал, който хитро се прикрива. Безспир ще ме гнети страхът, че щом над мен стои мъжът, [140] ще си живее с мисълта, че има власт над любовта, че лесно и на мен ще може той волята си да наложи.
вернуться

50

Ст. 48: Според Овидий любовта води началото си от очите (съзирането на другия). Този възглед е широко разпространен през Средновековието (Андре Капелан, Жан дьо Мьон, Данте и много други). Симетрично противоположен е мотивът за „влюбване от мълвата“, тоест обектът на желанието обсебва влюбения преди още той да го е видял, какъвто е случаят с Екитан. Среща се в редица романи от XIII в. в следния вариант: девойка обича Говен, племенника на крал Артур, само от чутото за него, но когато героят я среща на живо, тя отказва любовта му и не вярва, че това е нейният идол (Първото, Второто и Третото продължение на Персевал, Опасната гробница, Отмъщението на Рагидел, Рицарят с двата меча и др.).

вернуться

51

Ст. 92: Поредицата от въпроси, изпълващи вътрешния монолог на героя, са типични за любовната казуистика, залегнала в основата на диалогичните жанрове „тенсон“ (tenson) и „джок парти“ (joc parti) в поезията на трубадурите.

вернуться

52

Ст. 128: Въпросът за социалния статус на влюбените е от първостепенно значение в средновековната литература изобщо. Различните куртоазни жанрове предлагат различен отговор. В поезията на трубадурите, с малки изключения (Гийом IX Аквитански, Жофре Рюдел), влюбеният поет заема по-ниско социално положение от дамата (най-често съпруга на местния сеньор). В артуровския роман наблюдаваме принципно социална равнопоставеност между влюбените. В пасторалния жанр ситуацията е обратна на тази в куртоазната лирика: рицар или сеньор ухажва селска девойка. В любовните трактати (пет-шест, писани между края на XII и края на XIII век) типологията на любовните връзки следва принципа на класовото разделение. Андре Капелан например различава три социални групи: простолюдие, дребно дворянство, висша аристокрация (с титли). От тях изгражда осем ситуации (например между мъж и жена от простолюдието, между мъж от простолюдието и жена от дребното дворянство, между мъж от висшата аристокрация и жена от простолюдието и т.н.).

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)