Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— И знаеш ли какво направи кучият син тогава? — попита Роле. — Когато пристъпих към него и му казах да остави пищова, бавно и спокойно.

— Не.

— Тогава той ме посочва и вдига лявата си ръка като някакъв проклет знак стоп, докато вдига револвера над главата си и ми изкрещява: „Стой. Стой или ще стрелям с истински патрони“.

— Стой или ще стрелям с истински патрони?

— Стой или ще стрелям с истински патрони — повтори Роле и поклати глава. — За какъв се мислеше той, по дяволите? За почетната стража на кралския дворец ли?

— Ти какво направи тогава?

Легендата Столис се оставил на рефлексите си. Хвърлил се върху адвоката. Сграбчил дясната му ръка и се опитал да я извие, за да измъкне оръжието от нея. Ериксон произвел изстрел право нагоре, в тавана. Роле го зашлевил по лицето. С отворена длан, право по носа. Ериксон отказвал да се предаде. Произвел още един изстрел.

— Тогава действително малко се вбесих, така че му вкарах няколко здрави десни крошета в ченето, извих китката му и измъкнах пищова от ръката му. После го пъхнах в джоба на сакото си. След това го сложих да седне на онзи стол пред бюрото и му обясних правилата.

— И какви бяха правилата?

— Че трябва да е внимателен и тих, ако не иска да му строша някой кокал — поясни Роле.

— Той последва ли съвета ти? — „Странно, че и Ериксон не се е насрал“, помисли си Бекстрьом.

— Да, макар че сега, като се замисля, много е възможно да съм му го припомнил, докато той седеше там.

— Да си му го припомнил?

— Извих носа на копелето. Наздраве впрочем — каза Роле и вдигна чашата си с бира.

— Значи, това е всичко, което се е случило?

— В най-общи линии, доколкото си спомням. Има ли някакви проблеми?

„Колкото щеш — помисли си Бекстрьом. — Наред с другото има доста голяма вероятност да влезеш в пандиза, заради всичко, което току-що каза, а аз не искам да те пращам там. Поне не и този път.“

— Какво ще кажеш да похапнем? — попита Бекстрьом.

— Дадено — съгласи се Роле. — И още по една бира и две солидни силни питиета към обяда.