Истинската история за носа на Пинокио [bg]

Уверил се, че Марио се чувства по-добре. След това го оставил и си тръгнал пеша към къщи.

— Колко беше часът, когато потеглихте от къщата на Ериксон?

— Минаваше девет и половина — отговори Роле. — Ако се питаш защо помня часа, то е защото исках да гледам едно предаване за стари световни шампиони по бокс от времето, когато аз самият се занимавах с това, а то започваше в единайсет. Много неща се бяха случиш, ако може така да се каже, затова исках да видя дали няма да го изпусна. Затова погледнах часовника си, когато си тръгнахме от Ериксон.

— В колко часа се прибра у дома?

— В десет и половина. После принесох това-онова за хапване пред дивана, докато стане време да включа светещата кутия.

— Има ли нещо, което може да сме забравили? — попита Бекстрьом.

— Може би още един малък коняк, преди да потеглим към участъка и да попълним всички документи.

— Моето предложение обаче е да свършим тази работа утре — каза Бекстрьом. — Мисля Патицата да се заеме с практическите неща по разпита. Освен това мисля, че и прокурорът ще иска да размени няколко думи с теб. Искам също така да поговориш с Марио. Обясни му, че трябва да го разпитаме. Като се има предвид, че сте най-добри приятели, не би трябвало да има никакви проблеми.

— Няма да има абсолютно никакви проблеми — увери го Роле, който в същото време не можеше да скрие изненадата си.

— Има нещо, което ме озадачава — продължи Бекстрьом.

— Карай направо, Бекстрьом.

— Нямах никаква представа, че Марио се интересува от изкуство — каза Бекстрьом.

— Нито пък аз — добави Роле. — Марио си е най-обикновен, свестен и напълно нормален човек. Обича яденето, пиенето и жените, всичко, както си му е редът. Бокс, коне, футбол и хокей. Но като повдигаш този въпрос, и на мен ми е чудно. Изкуство? Че кой нормален човек се занимава с такива глупости? Само вещици и гейове.

— Но той очевидно има цяла колекция от руско изкуство — настоя Бекстрьом. — Откъде го е взел?

— Купил го е, предполагам — отвърна Роле и вдигна рамене. — Марио търгува с всичко, каквото ти дойде наум. Най-добре е да го попиташ лично.

— Останал съм с впечатлението, че не е никак лесно да говориш с него. Според разни медицински свидетелства, които аз лично и много други колеги са виждали, той страда от болестта на Алцхаймер.

— Кой би го допуснал — каза Роле Столхамар с иронична усмивка. — Ако питаш мен, нещата са много по-прости. Марио говори само с тези, с които той иска да говори, и когато говори с тях, говори само за нещата, за които той иска да говори. Проблемът не е, че Марио е глупав. Марио е по-хитър от всички останали в тази страна, взети заедно. Проблемът не е в него, а в останалите. Нали разбираш какво имам предвид.

— Напълно — каза Бекстрьом. — Иначе какъв е той? Като човек.

— Марио и аз се познаваме от времето, когато бяхме ей толкова малки — каза Роле Столхамар и отмери няколко дециметра между десния палец и показалеца си. — Марио е приятел на своите приятели и враг на своите врагове. Тъй като той и аз винаги сме били най-добри другари от времето, когато бяхме малчугани, никога не съм имал проблеми в това отношение.