![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Именно Марио ми каза, че се е свързал с Окаре и неговите другари, и когато чух всичко това, просто поклатих глава. Първо беше опасно за живота да ги влачи човек до дома на Ериксон, а че Ериксон ще пусне вътре Марио, ако той му се появи с такива като Окаре и Гарсия Гомес, това просто може да го забрави. Той би вдигнал подвижния мост и би се обадил на своите приятели, талибаните, след което господин комисарят ще има куп работа за вършене. Заклевам се, че казвам истината — каза Роле и се подкрепи с две солидни глътки.
— Значи, тогава ти предложи себе си вместо тях — предположи Бекстрьом.
— Точно така — потвърди Роле. — Ти какво щеше да направиш?
— Ако е приятел, естествено, се отзоваваш — излъга Бекстрьом. „Ако си достатъчно глупав“, помисли си той.
— Да, макар че точно този път не се получи толкова добре — въздъхна Роле.
— Един въпрос от любопитство — каза Бекстрьом. — Как стана така, че Ериксон се съгласи да се срещне с Марио?
— Ами не е чак толкова чудно — отвърна Роле, който не можеше да скрие изненада си. — Когато Марио ти се обади и поиска да се видите, се виждате. Няма как да е по-просто от това. Марио не е човек, на когото можеш да кажеш не. От друга страна обаче, съм сигурен, че не е казал нищо на Ериксон за какво всъщност става въпрос. Според мен пробутал му е някаква версия, че ще говорят за различни неща. Малко покупко-продажби, ала-бала, сещаш се — обясни Роле Столхамар и махна с огромната си дясна ръка.
Роле Столхамар пристигнал в дома на Марио Грималди в осем и половина вечерта. Тъй като Марио нямал шофьорска книжка, Роле карал колата. Малко преди девет часа те позвънили на вратата на Ериксон, той им отворил и ги поздравил с добре дошли. Абсолютно никакви проблеми. Те седнали в работния кабинет на Ериксон на горния етаж, а картините, които в действителност дошли да приберат, стояли, между другото, подредени до една от стените на стаята, в която се намирали.
— Ако се питаш защо той беше извадил мацаниците, мисля, че беше напълно случайно. Той нямаше ни най-малка представа, че именно за тях беше дошъл Марио.
— И какво се случи след това?
— Ериксон почерпи Марио с уиски. Той самият удари едно, а ако питаш мен, мисля, че се беше наквасил здравата още преди да дойдем ние. Не беше чак пиян като талпа, но определено беше вкарал доста от това-онова, такова беше положението. Аз лично отказах. Нали карах колата. Та така — каза Роле, въздъхна дълбоко и повдигна няколко пъти широките си рамене. — Първите пет минути нямаше никакви проблеми. Беше по-скоро жизнерадостен и сърдечен, ако питаш мен, малко общи приказки за това-онова, а после Ериксон изведнъж се отприщи. Веднага щом загря защо сме му дошли на гости.
— Как разбра той това?
— Марио извади пълномощното, което Ериксон беше получил. Обясни му, че то се прекратява незабавно и че сме дошли да си вземем картините.
— Ериксон как прие всичко това?
— Той напълно откачи, започна да реве и беснее. Марио обаче беше спокоен, както обикновено. Обясни му просто, че така стоят нещата. Нищо повече по този въпрос.
— А ти самият?
— Аз започнах да събирам картините в два кашона, които стояха в ъгъла. От онези, обикновените кашони за пренасяне на багаж. Нямах намерение да участвам в цялото това крякане. Изобщо не беше моя работа. Аз трябваше да закарам Марио до там и да го върна до дома му. И да изнеса джунджуриите. Това беше всичко. Ериксон изглежда беше полудял напълно. Да противоречи на Марио? Тогава по-добре да съкратиш мъките си и сам да прережеш гърлото си.
— Ериксон отказал да слуша?
— Шегуваш ли се? Проклетият адвокат тотално изтрещя. Когато Марио поиска той да напише името си на пълномощното и да потвърди, че вече е освободен от задължения, той в миг извади един револвер от бюрото и започна да го размахва. Разкрещя ни се да се махаме от там.
— Ти какво направи тогава?
Старите рефлекси на Роле Столхамар се събудили. Същите онези рефлекси, които го бяха направили легенда както в националната полиция на страната, така и във всички противникови лагери. Веднага щом Ериксон започнал да размахва револвера си, Роле пуснал кашона с картините, който тъкмо мислел да смъкне на партерния етаж, отишъл направо при Ериксон и високо и ясно му заявил, че трябва да пусне оръжието си.