![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
Като стар познавач на изкуството, от времето, когато работеше в „Загубени вещи“ в полицията, той знаеше по-добре от мнозина какво значение имаше провансът за стойността. Какво биха получиш наследниците на онзи стар рибар за неговите чехли от тюленова кожа на някой битпазар, където те щяха да се озоват, ако онзи режисьор не беше пъхнал в тях посинелите си от студ крака? В най-добрия случай кинта от председателя на сдружението на фетишистите на крака, помисли си Бекстрьом и обзет от тези мрачни миеш, той най-после заспа.
136
Във вторник сутринта в осем часа криминалните инспектори Аника Карлсон и Юхан Ек проведоха разпит с бившия криминален инспектор Роланд Столхамар относно посещението му в дома на адвокат Тумас Ериксон, вечерта на 2 юни. Разпитът беше проведен информативно, като в контролната стая, която се намираше от другата страна на стената, седяха главният прокурор Лиса Лам, криминалният комисар Петер Ниеми и съдебният лекар, доцент Свен Улуф Лидбери, и наблюдаваха разпита.
Той приключи в рамките на малко повече от час, без някой от водещите разпита да може да хвърли и най-малка сянка на съмнение върху това, което му се наложи да разкаже. Той дори имаше напълно разумно обяснение на заключителния въпрос, който му зададоха. Как е станало така, че не се е свързал с полицията веднага след като е научил какво се е случило? Най-вече като се има предвид неговото лично минало като полицай.
— Нямаше му нищо, когато Марио и аз си тръгнахме от там — обясни Роле Столхамар. — И тъй като повдигнахте въпроса, аз все още не разбирам от какво може да е умрял.
— Все пак мисля, че е малко странно — възрази Аника Карлсон. — Че не дойде тук да разкажеш какво се е случило — искам да кажа.
— Ако изключите касетофона, мога да го направя — отвърна Роле. — В противен случай, ще си остане така. Защото става въпрос не за мен, а за Марио.
— Добре — каза Аника, понеже високоговорителят към контролната стая все още беше включен, а и тя, и колегата Ек имаха уши, които бяха достатъчни, за да могат да свидетелстват за това, което той казва.
— Той се опита да пръсне черепа на Марио — каза Роле Столхамар. — Марио е възрастен човек. Той можеше да умре на място. Попитах го още на следващия ден дали все пак не трябва да подадем сигнал срещу Ериксон, но понеже той ми каза да зарежа тази работа, нещата останаха така.
— Защо ти каза той така?
— Толкова ли е трудно да се разбере? — попита Роле Столхамар. — Той се насра. Умираше от срам. Всичко останало можеше да понесе.
— Разбирам какво имаш предвид — каза Аника Карлсон.
— Добре — каза Роле Столхамар. — И ако чуя само една дума за това, което току-що ти казах, обещавам да срина полицейския участък в Сулна със собствените си ръце.
— Най-вероятно няма да се наложи — каза Аника и се усмихна. — Искам само да ти благодаря, че се отзова, а това, последното, което каза, си остава в тази стая.
— Какво мислите за всичко това? — попита Лиса Дам четвърт час по-късно.
— Нямам абсолютно никакви възражения — заяви съдебният лекар. — Разказът на Столхамар се покрива в много голяма степен с резултатите от съдебномедицинската експертиза.
— И аз мисля като теб — обади се Петер Ниеми. — Освен това този път по изключение нещата се подреждат толкова добре, че можем да съпоставим фактите от неговия разказ с резултатите от техническата експертиза. Не очаквам никакви изненади по тази точка.
— Няма никакви проблеми от моя страна — съгласи се Аника Карлсон, докато колегата ѝ Юхан Ек се задоволи само с утвърдително кимване.
— Е, добре тогава — каза Лиса Лам. — Предвид обстоятелствата, заключавам, че физическите действия, които Столхамар е употребил срещу адвоката, са в рамките на параграфите за действие в критична ситуация и при самозащита. Доста по-умерени от допустимите впрочем. Няма никаква пречка да приключа с това тук. Всичко, от което имам нужда сега, са отговорите от Националната лаборатория по криминалистика, ДНК пробата от онази носна кърпа и възглавницата на дивана.
— Трябва да ги получим още утре, слушайте и немейте — каза Петер Ниеми. — Като се има предвид натискът от медиите. Ще ги откараме веднага щом разпитаме Грималди и му вземем проба.
— Тогава да кажа да върнат шарената носна кърпа на Столхамар — каза Лиса Лам. — Хубаво е, когато мога да отменя конфискуване понякога.