![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— А враговете му?
— Ще го кажа така — започна Роле Столхамар. — Ако има човек на тази земя, с когото трябва да избягваш да се заяждаш, това е Марио Грималди. Това, че му се случи да се напикае, когато Ериксон опита да среше на път косата му със своя револвер, не бива да те заблуждава. Може да се случи и на най-добрия. Особено възрастен човек като Марио. Случвало се е и с мен, дори.
— Случвало се е и с теб?
— Преди четирийсет години. Аз и моят колега трябваше да приберем един психичноболен пациент, който беше избягал от Лонгбру. Беше жена, отишла си направо вкъщи, при майка си, която ни се обади и помоли да я приберем. Малко, кльощаво момиче, на двайсет най-много, изглеждаше по-малка, не говореше, просто стоеше и ме гледаше с големите си сини очи. Точно в такива ситуации човек става склонен да прояви немарливост. Когато изваждах легитимацията си и се готвех да ѝ обясня кой съм, тя заби един касапски нож право в стомаха ми. Ако беше минал на около два сантиметра надясно, щеше да среже аортата ми.
— Значи, тогава се насра, така ли?
— Да — каза Роле Столхамар. — Само че дали стана, когато тя ме наръга, или после, когато лежах в линейката, не помня.
— Наздраве — каза Бекстрьом. „Какво, по дяволите, да кажа?“, запита се той.
След още някой и друг коняк за довиждане, Бекстрьом поръча такси и се погрижи събеседникът му да пристигне у дома си в добро състояние. Роле Столхамар дори го стисна в меча прегръдка, преди да се разделят. Освен това му даде съвет относно неговото по-нататъшно разследване.
— Има нещо, за което си мислех — каза Роле.
— Слушам.
— Да питам Марио за интереса му към изкуството, май няма да е много добре. Да отговаря на въпроси не е точно в негов стил.
— Какво предлагаш, тогава?
— Моят съвет е да говориш с Пита.
— Пита?
— Да, Пита, знаеш я. Голямата любов на Марио. Всъщност вече сте се виждали. Това беше, когато изнесе онази лекция в строителната фирма. Преди няколко седмици. Висока, симпатична дона. Страшно забавна при това, макар да е деликатна жена. Говори се, била нещо като графиня.
— А да, сега си спомних — каза Бекстрьом. „Беше отрупана с диаманти, големи колкото лешник“, помисли си той.
— Ще ти дам номера ѝ — каза Роле. — Поговори с Пита. Тя държи Марио изкъсо. Храни го от ръката си. Сам той е влюбен в нея до уши.
„Един кръстник, влюбен до уши, една графиня, която храни от ръката си един стар мърморко, тази страна вече е отишла по дяволите“, размишляваше Бекстрьом, докато седеше в таксито на път към дома си.
135
Когато се прибра, Бекстрьом най-напред се залови с практическите подробности. Позвъни на Патицата Карлсон и ѝ разказа всичко, което тя трябваше да знае, и след това ѝ даде наставления за утрешния ден. Да проведат сериозни разпити на Роле Столхамар и Марио Грималди. Да се погрижи да им вземат ДНК проби, да проверят джипиеса на въпросния „Мерцедес“. Разговаря също със съдебния лекар и Ниеми, да съпостави разказите им. Увери се, че Лиса Лам няма да се съпротивлява, а ще закрие делото колкото е възможно по-скоро.
— Тъжна история, като се има предвид какво се случи с нашия свидетел — каза Аника Карлсон.
— Чувам какво казваш — отвърна Бекстрьом. — Какво можем да направим по този въпрос?
— Нищо — отвърна Аника Карлсон. — Как ще процедираме на утрешното съвещание?
— Сервирай боклуците — каза Бекстрьом. — За тортата ще трябва да почакат, докато попълнят всички документи. Предай им поздрави от мен.
— А ти каква причина измиеш, за да отсъстваш?
— Компенсация — отвърна Бекстрьом. „Освен това, имам по-важни неща, с които трябва да се заема“, добави наум той.
Бекстрьом посвети вечерта и половината нощ на мрачни размишления. Да предположим най-лошото, а именно, че Марио Грималди е този, който притежава цялата колекция от произведения на изкуството. Дори още по-лошо. Че той и семейството му са я притежаваш през цялото време, понеже един или няколко мафиоти от предишното поколение на семейство Грималди са нахлули с взлом в дома на принц Вилхелм и Мария Павловна, в тяхната, прилична на палат вила в Юргорден, и са взели със себе си всичко, което можеш да носят. „Твърде много плямпала има в тази история“, помисли си Бекстрьом, докато си наливаше отново грог.
Той лично беше възложил надеждите си на Негово Величество, краля на Швеция, или най-малкото на някого от всички останали принцове и принцеси, които го заобикаляха. Включително и онзи културист от Окелбу би бил истински божи дар в сравнение с Марио Кръстника Грималди, а самият той се появява прекалено късно във веригата от собствениците, за да може да повлияе на цената в положителна посока.