Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— Изведнъж той сякаш откачи — каза Марио. — Измъкна един пистолет и го насочи право в лицето ми, както си седях. Куршумът изсвистя край главата ми и ако старият ми приятел Роле не беше се хвърлил върху него и не беше го обезоръжил, днес нямаше да седя тук.

— Някой трябва да е взел назаем колата ти по-късно през нощта — каза Юхан Ек, като последен въпрос на разпита. — Това става ясно именно от джипиеса на колата. Какъв е твоят коментар към това?

Без коментар. Той самият спрял да кара кола преди двайсет години, а свидетелството си за правоуправление върнал преди повече от десет години. Напълно доброволно и веднага след като неговият лекар го посъветвал да стори това. От друга страна, се е случвало хора, които той познава, да вземат назаем колата от него. Включително едно хубаво чилийско момче, което работело като дърводелец и неотдавна му помогнало да постави нови завеси в кухнята си. Трябва на него да е дал ключовете за колата си тогава. Резервните си ключове, значи. Тъй като бил почти сигурен, че имал един комплект у дома, в апартамента си.

— Казва се Анхел — уточни Марио. Както в шведската дума „Ангел“ — обясни той. Какво е било презимето му, той действително не помнел, но то било едно от онези обичайни презимена, които испаноговорящите имат. Майка му впрочем работила за него преди много години, когато той държал ресторант, който се намирал в Сулна. Тя била много мила жена, на която можело да се разчита. Наскоро Роле му казал, че тя била починала отдавна.

— Всички ние ще поемем по този път — заключи Кръстника и тъжно въздъхна.

Следобеда проведоха разпити и с Омар бен Кадер и Афсан Ибрахим, които пристигнаха, придружени от адвокатите си.

Омар бен Кадер излезе от полицейския участък след малко повече от половин час като свободен човек. Той беше неизменно любезен през цялото време, като между другото, изрази изненадата си от това, че искаха да говорят с него. Че той, във връзка със своите задължения като икономически съветник на Афсан Ибрахим, го беше придружил на срещата с адвокат Петер Даниелсон в адвокатската фирма „Ериксон и Партньори“, не беше, разбира се, никаква тайна. Това би трябвало да е видно от регистъра на посетителите на адвокатската фирма и ако те от небрежност са пропуснали да забележат това, той можеше лично да го потвърди. Именно той беше уговорил часа за срещата с Даниелсон. Относно конкретната причина за срещата, той не възнамеряваше да се впуска в подробности. Преди да си тръгне, остави визитната си картичка и каза, че полицаите, естествено, са добре дошли да му се обадят, в случай че имало още нещо, което биха искаш да изяснят.

„Одрал е кожата на баща си“, помисли си Ян Левин, който седеше в контролната стая и го гледаше.