![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Но май и той не е човекът, ако правилно съм схванала нещата — каза Фелисия.
— Не, обаче има още нещо — каза Бекстрьом. — Една услуга, за която мислех да те помоля. Нека засега това да си остане само между нас. Искам да говориш с това лице — каза Бекстрьом.
Надраска името му, адреса и мобилния му номер на една празна страница от черния си бележник, откъсна я и я подаде на Фелисия.
— Попитай го дали мога да го поканя на обяд — каза Бекстрьом. — В онзи ресторант във Филмовия град, където той и съмишлениците му обикновено пият бира, когато АИК имат мач.
— Алпийската хижа?
— Точно така — каза Бекстрьом. — Ако се питаш защо аз самият не му позвъня и не го попитам лично, то е, защото има известен риск да ми тресне слушалката. Така че иди до дома му, убеди го в моите мирни намерения, погрижи се да получи бира и още нещо наистина силно веднага щом пристигне. Искам го в добро настроение, нали разбираш. След това ми звънни и аз ще пристигна до десет минути.
— Шефът смята, че това е вторият, когото трябва да хванем ли? — попита Фелисия и вдигна бележката, която беше получила.
— Гледаш ли коледния парад на патока Доналд на Бъдни вечер?
— Винаги — каза Фелисия и се усмихна. — Откакто съм тук, в Швеция.
— Значи, познаваш Чип и Дейл. Онези две катерички, сещаш се. Които обичат да правят номера на Мики Маус, докато той украсява елхата.
— Да, а също така и на неговото куче, Плуто — каза Фелисия, която не можеше да скрие радостта си.
— Можеш ли да си представиш Чип без Дейл?
— Не — каза Фелисия и поклати глава.
— И аз не мога — каза Бекстрьом.
131
Веднага след като Фелисия си тръгна, Лиса Лам позвъни на мобилния му телефон и попита дали могат да се видят и да разговарят. Тя молеше за поне петнайсет минути от драгоценното му време.
— Мислех, че си останала тук — каза Бекстрьом. — Тук в сградата, искам да кажа.
— Да, тук съм — потвърди Лиса Лам. — Исках само първо да проверя, за да не се появя в неподходящ момент.
— В кабинета си съм. Заповядай, няма проблеми — увери я Бекстрьом.
„Нашата прокурорка не прилича особено на колежката Карлсон“, помисли си Бекстрьом и поклати глава.
От малкото, което Бекстрьом беше казал по време на съвещанието им, Лиса Лам остана с твърдото впечатление, че нещата отиват към приключване. Че вероятно скоро ще настъпи времето да разчисти бюрото си и да продължи напред в живота. Предвид собствената ѝ роля в тази връзка, тя, естествено, би се радвала, ако Бекстрьом можеше да задоволи любопитството ѝ. Това беше първата причина тя да иска да се срещне с него.
Втората причина, поради която беше нужно да разменят няколко думи, ѝ беше по-ясна. С оглед на задачата на Бекстрьом, тя искаше колкото е възможно по-скоро да го информира за последните юридически обрати в техния общ случай.
Като начало Бекстрьом помоли да бъде извинен. Той определено не се е опитвал да прикрие информация от своя водещ досъдебното производство. Тъкмо напротив, той възнамерявал да я информира веднага след съвещанието им. Веднага след като изпълни най-неотложните ангажименти, което той сега вече бил направил.
— Достатъчно е само да отвориш някой вестник, за да разбереш какво имам предвид — каза Бекстрьом и я погледна сериозно. — От това разследване изтича като през сито — добави той.
— Искрено се надявам, че не съм аз тази, от която се притесняваш — каза Лиса Лам.
— Ни най-малко — отвърна Бекстрьом и поклати кръглата си глава. — Други са тези, от които се притеснявам. Имаме трийсет души в следствената група и поне още трийсет тук в сградата, които имат най-малкото прилична представа за това, с което се занимаваме. За съжаление, има и неколцина, които не притежават достатъчно разум да държат устата си затворена. В такъв случай какво можем да направим по въпроса? Ти и аз, искам да кажа. Нищичко — обобщи Бекстрьом, който имаше червено под очите и очевидно не успяваше да прикрие раздразнението си.
Лиса Лам беше напълно съгласна с Бекстрьом. Тъжна история. Особено при разследване като това, което беше толкова чувствително по отношение на медиите. Но какво да се прави, такава беше създалата се ситуация, с която те двамата бяха принудени да се примирят.
— Чувам какво казваш — отвърна Бекстрьом. — Моят проблем е, че е достатъчен макар и само един бъбрив колега, за да разбие на пух и прах едно иначе движещо се като по часовник разследване.