Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— А момичето, което работи там? — попита Бекстрьом. — Тази, на която бяха направили домашно посещение. Ако питаш мен, мисля си, че тя е имала нещо общо с Ериксон.

— Работеше — уточни Лиса Лам. — Тя очевидно е напуснала в същия ден, в който беше тук за разпит. След това, както изглежда, тя се е запиляла в чужбина на дълга ваканция. Не е ясно накъде е поела. По въпроса за отношенията ѝ с бившия ѝ началник и аз съм на същото мнение като теб.

Бекстрьом само леко въздъхна и кимна. „Къде ли съм го чувал преди?“, запита се той.

— Имаше ли още нещо, което той искаше да ни разкаже?

— Две неща — отвърна Лиса Лам. — Първо, че „Ериксон и Партньори“ вече не възнамеряват да представляват Афсан Ибрахим и неговите другари. На второ място, че той самият се е отказал от задължението на управител на имота след Ериксон. Ако питаш мен, има най-вероятно някаква определена връзка с дейностите, които Ериксон и Афсан са въртели.

— Какво мога да направя за теб, в такъв случай? — попита Бекстрьом.

— Сега вече не можеш да се измъкнеш, Бекстрьом — каза Лиса Лам и се намести удобно на неговия стол за посетители.

— В такъв случай аз също имам две неща да ти съобщя — каза Бекстрьом. — По отношение на тези двамата, които търсим, почти съм сигурен, че съм ги намерил. Като се има предвид всичко, което са оставили след себе си, не би трябвало да е никак трудно да разберем дали съм прав, или греша.

— Разбирам, че си напълно сигурен.

— Е, напълно сигурен никога не можеш да бъдеш — отвърна Бекстрьом с добре премерено повдигане на раменете. — Случвало се е да греша.

— И колко често се случва това?

— Не помня, честно да си кажа. Това беше толкова отдавна, че вече съм забравил. Искам да се заредиш с търпение за няколко часа. Понеже има някои неща, които трябва да проверя.

— Вълнението е неее… поносимо — каза Лиса Лам.

— Страхувам се, че това така наречено убийство започва да се превръща в една доста тъжна история, и тъкмо по този въпрос силно се нуждая от твоята правна експертиза. Моля да ме извиниш, но мисля да приема случая като хипотетичен.

— Давай направо — каза Лиса Лам. „Господи, колко е вълнуващо“, помисли си тя.

— Точно преди девет вечерта на вратата на Ериксоновата къща се звъни — започна Бекстрьом, като в същото време потъна по-дълбоко в стола си. — Това е среща, която е определена предварително, при която посетителите на Ериксон са хвърлили прах в очите му… така че, когато им отваря и ги пуска вътре, той по никакъв начин не е подушил ни най-малка опасност…