Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Ръцете на Лийша започнаха да треперят, чашката и чинийката задрънчаха. Тя ги остави на масата и отвърна на студения поглед на херцогинята.
– Да не би да заплашвате детето ми, Ваша Светлост?
Арейн завъртя очи.
– Казах ти да не изоставаш в танца, но ти продължаваш да объркваш стъпките. Имам четирима синове и знам отлично, че не бива да заставам между майката и детето ѝ. Това е все едно да обявя война на Хралупата.
– Която едва ли ще спечелите – отбеляза Лийша.
Този път Арейн я изгледа гневно.
– Не бъди толкова сигурна, скъпа. Познавам всичките пионки, с които можеш да играеш, но ти не си виждала всички мои.
Тя махна с ръка, сякаш искаше да разнесе неприятния мирис във въздуха.
– Но това не е необходимо. Съвсем лесно може да се увие един самун хляб в пелените и да се погребе, а после да се намери място, където да се скрие детето. Няколко дни по-късно обявяваш, че за да облекчиш мъката си, си решила да приемеш едно сираче, което ще запълни празнотата в сърцето ти. Създателят знае, че красиянците са осеяли с копелета цялото пространство от тук до пустинята. Направи се, че оглеждаш няколко, преди да избереш, и никой няма да ти създава проблеми. След това двамата със сина ми ще си родите законен наследник. – Тя повдигна чашата към устните си. – За предпочитане повече от един.
Лийша замислено поглади корема си.
– Значи, никога няма да мога да призная, че детето си е мое?
– Боя се, че изпусна тази възможност – каза Арейн. – Ще си създадеш врагове на север и на юг и собствените ти хора ще се усъмнят в здравия ти разум.
– Може би трябва да си изберат по-мъдър водач – каза Лийша. – Може би синът ви има нужда от по-мъдра съпруга.
– Покажи ми я и получава работата – отвърна Арейн. – Дотогава изборът ми пада върху теб.
Тя вдигна ръка и почука с пръст по лакираната дървена корона, обсипана със скъпоценни камъни, която носеше на главата си.
– Обикновените хора си мислят, че е лесно да носиш короната. Но лидерите трябва да правят жертви. Най-вече жените. – Арейн въздъхна. – Тамос поне те обича. Това е повече, отколкото аз съм имала някога. След като дядо му си купи трона, местните владетели се намираха на ръба на преврат. Юкор беше струпал войници в Речен мост, готов да смаже изтощения победител и да се провъзгласи за крал. Бракът ми със сина на Райнбек беше единственото, което сплоти града.
– Не съм знаела – каза Лийша.
Херцогинята майка никога не ѝ беше говорила толкова открито и тя се страхуваше да каже нещо друго, за да не развали магията.
– Тогава ми се струваше, че идва краят на света – продължи Арейн. – Райнбек Първи не се задържа дълго на трона, а синът му нито беше заинтересуван, нито бе способен да управлява. Посещаваше двореца само колкото да ми прави деца и прекарваше останалото време в онзи проклет ловен форт, като преследваше глигани и блудници. Юздите на града оставаха в мен, бременна и самотна. Дали плачех и оплаквах съдбата си? Да. Но ме чакаше работа. – Арейн посочи Лийша. – И предпочитам да се предам на нощта, вместо да позволя на Юкор да превземе града, на чието изграждане посветих живота си.
– Значи, това е Северният дворец – каза Аманвах. – Не е твърде впечатляващ.
Най-странното бе, че Роджър беше напълно съгласен с нея. Дворцовата крепост на Райнбек някога му бе изглеждала като най-великата сграда на света, но след като беше видял как живеят красиянските владетели в Дара на Еверам, изведнъж установи, че килимът може да е по-мек, завесите по-плътни, таваните по-високи.
Невероятно колко бързо беше свикнал с лукса, след като повече от десетилетие се бе проверявал за бълхи, преди да си легне в плевниците или евтините кръчми.
– Само аз ли си мисля, че херцогът се нуждае от шамар? – попита Кендал. – Само ни огледа задниците, без да каже и едно как сте?
– Райнбек и братята му са такива – рече Роджър. – И честно казано, останалите анжиерски благородници не са по-добра стока. Жените ги интересуват само като слугини или любовници. Ще се представят официално едва довечера, на вечеря, под строгия поглед на майка си.
– Очаквам с интерес да се срещна с тази загадъчна херцогиня майка – каза Аманвах.
Роджър сви рамене.
– Ще установиш, че е също толкова скучна и повърхностна като синовете си. Никой от тях не е имал някакви реални отговорности. Дженсън е човекът, който движи нещата тук.
Аманвах го погледна.
– Глупости. Този мъж е марионетка.
– Така е – отвърна Роджър. – Когато херцогът и принцовете са наоколо, лицето му става абсолютно безцветно, но това е същото като маската на жонгльорите. Мъжът, който се крие под него, е смел и безскрупулен.