Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл

– Така – рече Арейн, – ако сме разговаряли достатъчно за обърканите ти чувства, време е да преминем към по-належащите въпроси.

Причина за свитите устни на Лийша не беше лимонът в чая ѝ.

– Искате да знаете дали херцогът е безплоден.

– И двете знаем, че е – отвърна Арейн. – Не те накарах да дойдеш чак дотук заради това. Искам да знам дали можеш да го оправиш.

– Ще се съгласи ли да бъде прегледан? – попита Лийша.

Херцогинята майка също сви устни.

– По този въпрос срещам... трудности.

– Без това мога само да гадая – каза Лийша. – Бих могла да сваря малко билки за мъжественост...

– Мислиш ли, че не съм опитвала? – сопна ѝ се Арейн. – Джеса е опитвала всяко втвърдяващо и оплодяващо нещо, което расте под слънцето.

– Може да предложа нещо, което вашата... плевичарка все още не е опитала.

Тонът на Лийша не издаде язвителността ѝ, но херцогинята въпреки това я долови.

– Бруна сигурно не е спирала да мърмори за вредите от събирането на плевели – каза Арейн, – но на грижите ѝ са били поверявани поне стотина деца и доколкото си спомням, тя никога не се е свеняла да подправя храните им, без да им казва.

– Винаги, за да помогне – възрази Лийша. – Никога, за да нарани.

– Охо! – възкликна Арейн. – Значи, е помагала, когато е хвърляла заслепяващ прах в лицето на някого? Или когато ги е налагала с бастуна си?

– Винаги за тяхно добро – рече Лийша. – Никого не е отравяла.

– Може би. – Арейн се усмихна над ръба на чашата си. – Но ти си го правила, нали? На всички шаруми от кервана ти през това лято, както чух.

Лийша почувства как лицето ѝ изстива. Как беше научила херцогинята за това?

– Беше грешка. Която няма да повторя.

– Подобни обещания те правят или глупачка, или лъжкиня – рече Арейн. – Времето ще покаже. Ти имаш сила и ще дойде денят, в който или трябва да я използваш, или ще бъдеш унищожена.

Тя остави чашата си и взе бродерията. Чевръстите ѝ пръсти не разкриваха напредналата ѝ възраст.

– Но господарката Джеса също се е обучавала при Бруна, а освен това има на разположение и кралската библиотека. Обзалагам се, че е забравила за билките повече, отколкото ти знаеш за тях. Щом казва, че е опитала всичко, значи, е така.

– Тогава за какво съм ви аз? – попита Лийша.

– Защото имаш инструменти, които тя няма – отвърна Арейн. – Джеса познава билките, но ѝ липсват умения с ножа.

– Ами ако Райнбек се нуждае от разрез между краката, за да потече семето му? – попита Лийша. – Как ще го уредим, щом той дори няма да ми позволи да го прегледам?

– Ако се стигне дотам – рече Арейн, – ще сложим тъпчиплевел и небесниче в пивото му и ще го държим в безсъзнание, докато работата не стане. Ще му кажем, че се е напил като глупак по време на лова, и ще го резнем между краката. Но сега има и трета възможност. – Арейн не вдигаше очите си от бродерията. – Магията.

– Не става точно така – каза Лийша. – Тялото само се изцелява, магията просто ускорява процеса. Ако Райнбек е роден с този... дефект, не мога да направя почти нищо.

– Ами онази бяла вещица, която си довела със себе си? – попита настоятелно Арейн.

– Искате да намесим и нея в това?

– Не ставай глупава. Ще ѝ кажем, че става дума за някакъв благородник и ще я накараме да те научи на всичко необходимо.

– Ако изобщо има на какво – каза Лийша.

– Това е единствената ти надежда – заяви Арейн. – Времето изтича. Ако Мелни не забременее до средата на зимата, преминаваме на резервния план.

– Който е? – попита Лийша.

Арейн се усмихна.

– Ще накараме Тамос да забремени младата херцогиня.

– Какво?

Лийша се почувства така, сякаш бе глътнала тежък камък. За миг той заседна в гърлото ѝ, пречейки ѝ да диша, а след това се настани в стомаха ѝ, причинявайки ѝ болка.

– Мелни може да не е от най-умните, но има цици, които могат да завъртят главата на всеки мъж – каза Арейн. – И без това няма да е нужно много, за да убедим Тамос, че може да спаси цялото херцогство, като сложи рога на теб и Райни.

– А Мелни? – попита Лийша. – Тя е просто утроба без право на глас?