Съдбовният кораб [bg]

— Не е честно! — заяви той. — Хора от Бингтаун, чуйте ме! Нима Дъждовниците говорят от името на всички ни? Не! Може ли този мъж да възпре нашето договаряне заради сърдечен проблем? Разбира се, че не!

Силдин се приближи към него.

— Сърдечен проблем? Става въпрос за живота на сестра ми! — Той отмести поглед към драцената. — Тя ми е толкова скъпа, колкото е всяка змия за теб, Тинтаглия. Имай ми вяра в това. Покажи на всички, че виждаш колко настойчиво семейството ми се нуждае от нея — колкото е и подтика ти да спасиш собствения си вид.

— Тишина! — Главата на драцената се стрелна надолу. Незначително побутване накара Мингсли да падне на една страна. Очите ѝ се фиксираха върху Рейн. — Други дракони? И ти си ги виждал?

— Още не. Но мога да ги открия — отвърна Рейн. Лека усмивка заигра на устните му, но очите му бяха мрачни и твърди. — При положение че направиш каквото предлага Силдин. Докажи, че разбираш, че нашите родственици значат за нас толкова, колкото твоите за теб.

Драконът рязко отметна глава. Ноздрите ѝ се разшириха, а очите ѝ се завихриха бясно. Тя заговори сякаш на себе си:

— Да ги откриеш? Къде?

Рейн се усмихна.

— Не се боя да ти кажа. Ще са необходими работници, за да ги изровим. Ако Древните са намерили убежище на опашкулените дракони в един град, вероятно са сторили същото и в друг. Размяната е честна, не мислиш ли? Върни ми любимата, а аз ще се опитам да спася всеки от вида ти, който може да е оцелял.

Ноздрите на драцената се разшириха неимоверно. Блясъкът в очите ѝ се засили. Опашката ѝ се замята във въодушевление и Кефрия чу боязливите викове на хората отвъд стените. Но вътре, Рейн стоеше неподвижно, на косъм от триумфа. Всички хора около него бяха замръзнали, притихнали в очакване.

— Дадено! — изрева драцената. Крилете ѝ помръднаха, тръпнещи и шумолящи сякаш копнееше да излети на мига. Те раздвижиха студения нощен въздух и го запратиха покрай скупчената в безпокривната зала тълпа. — Другите ще изработят плановете за разкопаването на реката. Двамата с теб ще тръгнем по изгрев, за да започнем търсенето на древните руини…

— Не. — Отговорът на Рейн беше тих, но последвалият обезумял рев на драцената изпълни нощното небе. Хората запищяха от ужас и се заприсвиваха на място, с изключение на Рейн. Той стоеше изправен и неподвижен, докато тя даваше израз на яростта си.

— Първо Малта — спокойно изрече Рейн, докато тя поемаше дъх.

— Да търся твоята женска, докато моят вид лежи пленен сред студ и мрак? Не! — Този път гневният изблик завибрира по пода под краката на Кефрия. Ушите ѝ закънтяха.