Кралица на въздух и мрак [bg]

Ема не бе в състояние да откъсне очи, а Джулиън, нейният Джулиън, потръпна от изненада и се обърна, за да я погледне… беше разпознал гласа на Ема, предположи тя. Частицата от секундата, в която вниманието му беше отвлечено, беше достатъчна за Джейс, който замахна с Хеосфорос, извивайки се настрани, Джулиън успя да избегне острието на косъм, но залитна. Джейс подкоси краката му и той падна.

Не. Ема се обърна, променяйки посоката си, но Джейс трябваше само да вдигне меча си, тя никога нямаше да стигне навреме…

Струя жълт пламък изригна между Джейс и Джулиън. Джулиън изпълзя назад, а Джейс се обърна, за да погледне. Подкрепяна от Рафаел, Теса беше протегнала ръка, по връхчетата на чиито пръсти все още играеха жълти пламъчета. Изглеждаше смазана и омаломощена, ала очите й, приковани в Джейс, бяха потъмнели от скръб.

Беше странен, застинал миг, от онези, които понякога се случват насред битка. Наруши го появата на една фигура, излязла със залитане от Града на тишината… Даяна, изцапана с кръв и запъхтяна, но жива. Сърцето на Ема подскочи от облекчение.

Очите на Себастиан се присвиха.

— Вървете в града! — изкрещя той. — Открийте всичко! Книги с магии! Архиви! Донесете ми всичко!

Теса ахна.

— Не… разрухата, която той може да посее…

Джейс начаса обърна гръб на Джулиън, сякаш забравил, че е там.

— Помрачени — извиси се гласът му, дълбок и равен, без следа от емоция. — Елате при мен.

Ема се втурна към входа на Града на тишината, чу Себастиан да се смее зад гърба й. Джулиън беше скочил на крака и беше до нея. Ливи се завъртя, изрита един от Помрачените и се затича към Теса и останалите.

— Затвори вратите! Затвори вратите!

— Не! — Даяна огледа трескаво кръвопролитието наоколо. — Камерън все още е вътре!

Джулиън се обърна към Теса.

— Какво можем да направим?

— Мога да затворя вратите, но трябва да знаете, че никога вече няма да мога да ги отворя — отвърна Теса. — Камерън ще остане пленен вътре.

Агония пробяга по лицето на Ливи. Джейс и останалите Помрачени идваха към тях, разполагаха с броени секунди.

Агонията не напусна очите на Ливи, но тя стисна решително челюсти. Никога през живота си не бе приличала на Джулиън повече, отколкото в този миг.

— Затвори вратите — каза.

— Спрете магьосницата! — изкрещя Себастиан. — Спрете я…

Млъкна с рев. Мая, която беше зад него, бе забила меча си в тялото му. Острието потъна в плътта му, изцапано с черна кръв. Той като че ли почти не забеляза.

— Теса… — започна Ема и не беше сигурна какво се канеше да каже, дали искаше да я попита има ли достатъчно сила, за да затвори вратите, дали възнамеряваше да я помоли да го направи, или да не го направи. Преди да успее да довърши, Теса се раздвижи и вдигна ръце, промълвявайки думи, които Ема винаги щеше да се мъчи да си спомни и които винаги щяха да се изплъзват от ума й.

Златни искри изхвърчаха от пръстите й, осветявайки арката. Вратите започнаха да се затварят със стъргане и грохот. Себастиан изкрещя от ярост и сграбчи меча, стърчащ от тялото му. Издърпа го и го запрати по Мая, която се хвърли на земята, за да избегне удара.