Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Кой е собственик на компанията? — попита Бекстрьом.
— Една истинска барутлия жена, както изглежда — отговори Надя с лека усмивка. — Казва се Андреа Андолини, на деветдесет две години. Тя живее в Малмьо от петдесет години и също от толкова време е шведски гражданин. През целия си живот е работила в ресторантския бранш, като най-вероятно е пристигнала тук с първата миграционна вълна на работна ръка през шейсетте години. Никога не се е омъжвала, няма деца и все още председателства управлението на компанията.
— Да, изглежда са жилави тези пекари на пици — въздъхна Бекстрьом.
— Сега вероятно се питаш каква е роднинската ѝ връзка с Кръстника — продължи Надя. — Аз също гледам по някой и друг филм от време на време всъщност — уточни Надя, като забеляза изненадата на Бекстрьом.
— Да, каква е роднинската им връзка? — попита Бекстрьом. „Сече ѝ пипето на рускинята, като бръснач“, помисли си той.
— Имаше нещо в името на фирмата, което привлече вниманието ми. Останалото свалих от мрежата. Андреа Андолини е леля на Кръстника. Само че не на Вито Корлеоне, роден Андолини, а на нашия собствен местен кръстник тук в Сулна, Марио Грималди. Който впрочем е родом от Неапол, а не от Сицилия.
— Кой да предположи — каза Бекстрьом.
— Да, разбира се. Наистина е доста странно как стоят нещата — съгласи се Надя.
— Извади няколко хубави снимки на Грималди и да проведем ново допитване до съседите на Ериксон. Нали имаше един свидетел, който видял някакъв възрастен кучи син с побелели коси, който седял на стълбите, водещи към къщата на Ериксон? По същото време, когато Ериксон е умрял.
— Вече се работи по въпроса — каза Надя. — Фелисия ще разговаря със свидетеля днес следобед.
129
Една следствена група със силно редуциран състав, която не изглеждаше кой знае колко дееспособна, дори и като се вземе под внимание, че беше понеделник и че техните двама съдебни лекари по всяка вероятност ги бяха лишили от един убиец и очакващата го доживотна присъда, като вместо това им бяха оставили в най-добрия случай един най-обикновен извършител на насилствено престъпление и присъда от около две години лишаване от свобода.
— Наистина е радостно за такъв стар полицай като мен да бъде посрещнат с толкова голям ентусиазъм — отбеляза Бекстрьом и хвърли мрачен поглед на присъстващите.
— Ами да, като се вземе предвид това, което ни казаха нашите съдебни лекари, и случилото се там в Нюшьопинг с Окаре и Гарсия Гомес и нашия собствен свидетел, май не е толкова учудващо — каза Аника Карлсон.
— Говори за себе си — прекъсна я Бекстрьом. — Аз лично не оставям нищо свършено наполовина. Искам да пипна този неизвестен извършител, който е налагал Ериксон, докато сърцето му е сдало багажа. Това е първото.
— Записано е — каза Аника Карлсон.
— Не ме прекъсвай. Освен това искам да пипна и неговия неизвестен съучастник, който е осрал дивана на Ериксон, и ако той случайно го е направил просто за да ни се подиграе, то следва да му се предяви подозрение за нанасяне на щета. Това е второто. Достатъчно ясно ли се изразих?
— Напълно ясно — каза Аника Карлсон. — Има ли нещо друго, което бихме могли да направим за шефа?
— Разберете какво всъщност е станало онази вечер в къщата на Ериксон. Как може една обикновена караница за няколко картини да завърши с всеобща гангстерска война? Това беше третото.
— Разбира се, шефе — каза Аника. — Нещо друго?
— Всички финансови подробности и всички документи, които ще бъдат написани, аз на драго сърце прехвърлям на теб — каза Бекстрьом. — Погрижи се да изпратиш всичко, което имаме за Окаре, Гарсия Гомес и Афсан Ибрахим на колегите в Сьодерманланд. Не забравяй да ги попиташ дали не са склонни да поемат също така и онази заплаха. Срещу Даниелсон и момичето, което работи в неговата кантора.
— По този въпрос вече се работи — каза Аника Карлсон.
— Добре — отвърна Бекстрьом. — Времето за утрешното съвещание ще бъде уточнено по-късно през деня.
Очаквам тогава всички да са тук, така че най-после да можем да приключим тази тъжна история. Просто правете каквото ви казвам. От това по-лесно, здраве му кажи. Толкова ли е трудно за схващане?
130
„Малката Фелисия изглежда щастлива“, помисли си Бекстрьом, когато той излезе от срещата и я видя да му се усмихва и да му маха.
— В моя кабинет — каза Бекстрьом и посочи с цяла ръка.
Техният свидетел го посочил почти веднага, след като тя започнала да му показва снимките. Направил го без ни най-малко колебание и очевидно можел да се закълне относно своето наблюдение, въпреки че възрастният човек, когото той видял да седи на външните стъпала и да държи беловласата си глава с ръце, не приличал ни най-малко на обикновен убиец.