Златният бряг [bg]

— Нещо такова. — И добавих: — Трябва да говоря с клиента си, преди да влезе в залата. Затова трябва да тръгвам.

И тръгнах.

— Почакайте!

Смях. Полицейският началник с трудност се заклатушка към мен, като че ли бе прекарал цялата сутрин на кон или пък имаше хемороиди.

— Знаете ли къде е арестантската килия? — попита ме той.

— Всъщност, не.

— Ще ви кажа. Качвате се на третия етаж…

— Благодаря.

— Почакайте. Килията е между полицейското отделение, където на вашия човек ще му вземат отпечатъци от пръстите и ще го снимат, и…

Той млъкна и се приближи още повече към мен:

— Искате ли да отидете до банята или нещо такова?

Предполагам ми е личало, че съм малко нервен, и Уайът е забелязал това. Той отново ме гледаше подозрително и аз хванах бика за рогата.

— Вижте, началник, делото на клиента ми ще се обработи много бързо поради факта кой е той. Всъщност то вече е обработено. Не искам да пропусна явяването пред съда, защото ако това стане, клиентът ми няма да е доволен от мен. — Почти добавих: „Capisce?“, но човекът имаше вид на ирландец.

Той се ухили.

— Аха, не искате да пропуснете това явяване пред съда, господин адвокат. Знаете ли къде да отидете?

— На третия етаж.

— Точно така. Вашият човек е бил подведен под отговорност и арестуван или само арестуван и чака подвеждане под отговорност?

— Подведен под отговорност и арестуван.

— Окей, тогава не ви трябва главният съдия, трябва ви областният съдия, Първи отдел.

Mamma mia, този тип възнамеряваше да ми изнесе лекция за системата на Федералния съд. Не че знаех нещо от нея, но не ме и интересуваше. Исках само да се добера до третия етаж, преди да е станало твърде късно. Същевременно обаче не исках да изглеждам паникьосан, защото това само би засилило услужливостта или подозрението му. Усмихнах се:

— Първи отдел, нали?

Аха. Първи отдел на третия етаж. — Той погледна часовника си. — Ей, минава десет. По-добре побързайте.

— Да, по-добре ще е.

Тръгнах, а не побягнах към асансьорите. Той извика след мен:

— Надявам се, че имате достатъчно пари там вътре.

А аз се надявам да имам достатъчно време, Уайът. Качих се с асансьора до третия етаж.

За нещастие асансьорът спря в Отдела на главния съдия, а не пред Първи отдел, така че от самото начало се обърках. Избрах си една посока и тръгнах по нея. По коридорите на правосъдието имаше много арестанти с белезници на ръцете, там бяха и арестувалите ги полицаи, агенти на ФБР, адвокати на обвинението, адвокати на защитата, свидетели и всякакви други хора, никой от които не изглеждаше щастлив да е там. Атмосферата в коридорите на кой да е криминален съд действа потискащо, както никоя друга; всички тези арестанти, охраната, вещественото доказателство за човешката слабост, нищета и порочност.