![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Джон! Джон! О, господи! Джон!
Madonna. Само това ми трябваше.
— Джон! — Тя се втурна към мен подобно на „Буик ’54“ с необикновено големи буфери.
— Джон! Те прибраха Франк! Те го отведоха!
Тя се сблъска с мен. — Бум! — и обви ръце около мен, което единствено ме предпази да не се простра на земята. Тя зарови лице в гърдите ми и започна да пои със сълзи вратовръзката ми „Хермес“.
— О, Джон! Те го арестуваха.
— Да, аз всъщност бях тук.
Тя продължаваше да хълца и да се притиска в мен. Madonna mia. От тези гърди и ръце не можех да дишам.
— Хайде, хайде — изхриптях аз, — не плачи. Нека да седнем.
Поведох я към един плетен стол, което беше все едно че я носех. Нямаше почти нищо под пеньоара си и въпреки обстоятелствата и ранния час, открих, че съм леко възбуден от близостта й. Една невероятно безразсъдна мисъл ми мина през главата, но аз веднага я пропъдих оттам, преди да е станала причина за смъртта ми.
Сега вече беше седнала и стискаше ръцете ми в своите.
— Защо прибраха моя Франк?
(Ех, Анна, не мога да си представя защо.)
— Сигурен съм — казах аз, — че е станала някаква грешка. Не се тревожи. До довечера ще съм го върнал вкъщи.
Тя ме придърпа, аз се свлякох на колене и лицата ни се приближиха. Забелязах, че колкото и да беше разстроена, бе се забавила достатъчно време на горния етаж, за да си среши косата, да си сложи лек грим и онзи приятен парфюм, който носеше. Тя ме погледна право в очите и каза:
— Закълни ми се. Закълни ми се, Джон, че ще върнеш Франк вкъщи.
Mamma mia, каква сутрин се очертаваше. Никога не съм имал такива проблеми при недвижимите имоти. Прокашлях се и казах:
— Кълна ти се.
— В гроба на майка си. Закълни се в гроба на майка си.
Доколкото знаех, Хариет бе все още жива и здрава и се чувстваше добре в Европа. Но много хора мислят, че родителите ми са починали, включително и аз понякога, затова казах:
— Заклевам се в гроба на майка си, че ще върна Франк вкъщи.
— О… велики Боже…
Известно време ми целуваше ръцете и ревеше. Успях да погледна часовника си.
— Анна, трябва да отида при Франк. — Изправих се, а ръцете й продължаваха да стискат моите. — Наистина трябва да тръгвам…
— Ей, господин адвокат! Трябва да потегляме!
Беше Вини, който, като видя Анна, хванала ръцете ми, каза:
— О, здравейте мисис Белароса. Извинявайте, но трябва да закарам мистър Сатър в съда.
Освободих ръцете си и казах на Анна:
— Обади се на Сюзън и тя ще дойде да ти прави компания. Може да излезете да пазарувате, да поиграете малко тенис.
Забързах към вратата, грабнах куфарчето си и излязох.
По шосето за бърз трафик към Манхатън Лени, който караше, каза:
— Видяхте ли колко спокоен беше донът?
Вини, също на предната седалка, отвърна:
— Аха. Той не се страхува от нищо. Погледна назад към мен. — Нали така, господин адвокат?
Малко ме дразнеха тези двамата, които през последните десет минути превъзнасяха Белароса, като че ли го беше арестувало КГБ за продемократична дейност и сега го караха към Любянка за мъчения.
— Няма от какво да се страхува — казах аз, — освен от некадърни шофьори по пътя.
— Аха? — озъби се Вини. — Мен два пъти са ме арестували. Трябва да се държиш мъжки, иначе се гаврят с теб. Как ще се чувствате, ако ви чакат десет или двайсет години?
— А бе, Вини — отвърнах аз, — ако не можеш да излежиш времето, не прави престъплението. Capisce?
Лени се разсмя.
— Чуйте го само как говори. Като шибания Уейнстейн. Ей, господин адвокат, какво ще направите, ако ви хвърлят в една килия, пълна с melanzane и жълтуги?
— Бих го предпочел пред това да бъда в една кола с двама олизника.
Те сметнаха това за много забавно и започнаха да се смеят, да се удрят по коленете, да блъскат по таблото и Лени няколко пъти натисна клаксона, докато Вини крещеше. Италианците, забелязал съм, са доста дебелокожи, когато става въпрос за етнически хумор за тяхна сметка. Но пък някои шеги не им се струваха толкова забавни. Трябва да внимавам.
— Донът с нетърпение очаква да обядва днес в „Кафе Рома“, господин адвокат — каза ми Вини. — Той ще бъде там, нали?