![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— По дяволите!
Оставих вратата на таксито отворена и се втурнах обратно към сградата на съда.
— Това копеле! Това копеле Ферагамо! Какъв безочлив кучи син!
Поех си дълбоко въздух и отново запрепусках по стъпалата нагоре — бяха четирийсет и шест и петте милиона долара ми се струваха все по-тежки.
Отново минах през детектора за метал, усмихнах се на Уайът Ърп, който ме изгледа учудено, виждайки ме да се отправям с широки крачки към асансьорите. Наблюдавах Ърп с крайчеца на окото си, докато единият асансьор дойде. Влязох в него и се качих на третия етаж.
Отидох направо в Първи отдел и тъкмо отворих врата на залата на съдия Роузън, съдебният служител извика:
— Белароса, Франк!
Из тълпата се разнесе шепот, както се казва, и хората всъщност започнаха да стават, а някои дори застанаха на пътеката между редовете, за да виждат по-добре, и трябваше да ги разбутвам, за да си проправя път напред.
Съдебният служител крещеше:
— Ред в залата! Седнете! Седнете!
През тълпата успях да зърна Белароса, като го въвеждаха в залата през страничната врата.
Докато се придвижвах напред, съдебният служител извика:
— Присъства ли в залата адвокатът на Франк Белароса?
Добрах се до перилата за зрителите и казах:
— Тук.
Белароса се извърна към мен, но не се усмихна, макар че кимна, за да ми покаже, че оценява съобразителността, която съм проявил при създадената ситуация тази сутрин. Аз се чувствах много горд от себе си, въпреки факта, че това, което вършех, не служеше на човечеството, а още по-малко на западната цивилизация.
Минах през вратичката на перилата за зрителите и сложих куфарчето върху масата на ответника. Хвърлих бърз поглед на съдия Роузън, която не изглеждаше изненадана, че съм там, от което заключих, че тя не е замесена в плана. Но помощник прокурорката беше доста учудена и не успяваше да го скрие. Тя огледа залата, като че ли очакваше някой да й се притече на помощ.
Съдия Роузън се обърна към мен:
— Господин адвокат, зарегистрирахте ли присъствието си в съда?
— Не, Ваша Светлост. Аз току-що пристигнах.
Тя ме погледна и можех да се закълна, че ме бе виждала и друг път. Тя сви рамене:
— Името ви?
— Джон Сатър.
— Да се запише в протокола, че подсъдимият е представляван от адвокат.
След това съдия Роузън съобщи на Франк, че има право да мълчи и т.н.
— Разбирате ли? — попита го тя с глас, който подсказваше, че не е впечатлена от печалната му известност.
— Да, Ваша Светлост — отвърна Белароса с приятен глас.
Тя погледна листа с обвинението пред себе си, който й бе даден, разглежда го около минута, след това прочете на Белароса обвинението в убийство и го попита:
— Разбирате ли в какво сте обвинен?
— Да, Ваша Светлост.
— А виждали ли сте копие от обвинителния акт?
— Не, Ваша Светлост.
Съдия Роузън се обърна към мен:
— Дадоха ли ви копие от обвинителния акт, мистър Сатър?
— Не, Ваша Светлост.
Съдия Роузън погледна помощник прокурорката и се обърна към нея по име:
— Мис Ларкин, защо обвиняемият или адвокатът му не са видели копие от обвинителния акт?
— Не знам защо обвиняемият не го е видял, госпожо съдия. А що се отнася до адвоката му, той не беше тук сутринта по време на регистрацията на обвиняемия.
— Сега е тук — каза съдия Роузън. — Дайте му копие от обвинителния акт.
— Да, Ваша Светлост.
Отидох до прокурорската маса и мис Ларкин ми подаде дебел сноп хартии. Погледнах я в очите и тя каза:
— Може би ще поискате няколко часа, за да прегледате това. Нямам нищо против второ заседание по това обвинение.
— Но аз имам.
— Мистър Сатър — каза съдия Роузън, — ще се откажете ли от правото на клиента си за публично прочитане на обвинителния акт?
Не бях длъжен, разбира се, и можех да ги накарам да четат обвинителния акт ред по ред през следващите няколко часа. През XVIII век, когато хората са имали повече време и обвинителните актове са били писани на ръка и са били много по-кратки, част от спектакъла е било четенето на констатациите на предварителния съд. Но най-бързият начин да разяриш съдия Роузън бе да упражниш кое да е от правата си, което отнема повече от две минути съдебно време. Поради това казах: