![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Надявам се. А ако не се получи, ще занесем „Кафе Рома“ в килията му.
Това сега беше пример за шега, която не смятаха за забавна. Дори Вини каза:
— Това съвсем не е шега.
— Ако не излезете от оня съд с дона — каза Лени, — може би ще трябва да се върнете по друг път вкъщи.
Това не беше точно заплаха, но можеше да се окаже такава.
— Оставете тези грижи на мен — казах аз. — Вие се грижете за шофирането.
Известно време никой не проговори, което беше добре дошло за мен. Ето ме значи в един черен кадилак с двама убийци от мафията, отправил се към бездната на федералната система на правосъдие за криминални случаи.
Сега беше точно девет часът и пиковият час беше минал, но движението все още бе натоварено, така че нямахме шансове да изпреварим Манкузо, а и всъщност аз дори не знаех каква кола кара той. Но, както се оказа, макар че не видяхме колата, в която се качиха Манкузо и Белароса, започнах да осъзнавам, че от известно време насам едни и същи четири сиви форда поддържат еднаква скорост с нас.
— Вижте ги ония духачи — каза Лени.
И аз ги погледнах. Във всяка кола имаше по двама мъже, които не сваляха погледите си от нас, докато колите разменяха местата си по отношение на кадилака. Колата пред нас внезапно намали и Лени натисна спирачките.
— Духачи!
Сивите фордове от двете ни страни и отзад ни притиснаха и ни принудиха да се движим с десет мили в час, като по този начин накараха останалите шофьори зад нас, които съвсем не се славят с културните си обноски на пътя, да изпаднат почти в истерия. Свиреха клаксони, сипеха се обиди, шофьорите блъскаха чела о воланите си. Наистина бяха бесни ония отзад.
И така, докато приближавахме Мидтаун Танъл, станахме причина за това, което по радиото наричат „масови закъснения“.
Това не беше обикновено заяждане, разбира се, а един твърде неетичен опит да ме отделят от клиента ми. Познах в това почерка на Ферагамо и започнах да подозирам, че в тези коли не седяха агенти на ФБР, а хора на Ферагамо от Министерството на правосъдието. Казах на Лени:
— Карай направо към Федералния съд на „Фоли Скуеър“.
— Но донът каза да го чакаме в управлението на ФБР.
— Прави каквото ти казвам.
— Той ще ни убие!
— Прави каквото ти казвам!
Вини, който все още можеше да разсъждава с половината си мозък, каза:
— Той е прав. Трябва да отидем направо в съда.
Лени изглежда разбра.
— Окей. Но няма аз да пера шибания пешкир, Вини.
Облегнах се назад на седалката и слушах клаксоните, които ни свиреха. Не мисля, че Манкузо знаеше за това, и както си го представях, щяха да му се обадят в колата да отиде направо във Федералния съд. Белароса можеше и щеше да бъде регистриран там вместо в управлението на ФБР. След това Белароса ще бъде призован пред съдията и главата на най-голямата престъпна фамилия в Ню Йорк ще се яви в хубавия си костюм и без адвокат. Съдията ще прочете обвинението и ще попита Белароса дали се признава за виновен. Той ще каже „Не“ и съдията ще нареди да го задържат без право на пускане под гаранция. Франк бурно ще протестира, но безрезултатно. Обвинението в убийство е сериозно нещо и ще ми отнеме около две седмици, за да издействам пускане под гаранция. Всъщност в такъв случай ще е най-благоразумно да отпраша за Рио и да се обадя оттам с картичка.
Погледнах куфарчето до себе си. Някои от книжата бяха платими на предявителя, а освен това имаше цял един милион в брой. Бразилците не задават много въпроси, когато депозираш един милион щатски долара в банката, освен може би какъв цвят да бъдат чековете.
Погледнах часовника си. Вече сигурно са пристигнали на „Фоли Скуеър“, но регистрирането, дори ако се ускори, все пак трябва да се извърши по закона; ще го претърсят, ще вземат отпечатъци от пръстите, ще го снимат, ще трябва да напише автобиографията си и да попълни някои формуляри. Едва след това ще замъкнат Белароса пред чакащия съдия. Така че възможно беше да отида в сградата на съда, да открия в коя зала щеше да се чете обвинението и да вляза в тази зала навреме. Възможно беше.
Спомням си, че веднъж трябваше да прехвърлям някакъв имот в Ойстър Бей и колата ми се повреди… но това май не е сполучливо сравнение.
Добре, но какво можех да направя? Записах си номерата на нашия ескорт, отвръщах на втренчените им погледи, а след това взех някакъв вестник, който лежеше на седалката. „Метс“ бяха победили „Монреал“ и до първото място им оставаха две игри. Обърнах се към приятелите си на предните седалки: