Златната клонка

По всичко личи, че в Древна Гърция имало поне един много древен царски род, в който неизменно жертвували най-възрастния син вместо царствения родител. Когато Ксеркс минавал начело на могъщата си армия през Тесалия, за да нападне спартанците при Термопилите, стигнал в град Алое. Там му показали храма на Зевс Лафистийски49 и водачите му разказали една странна история. Ето каква била тя. Навремето си царят на страната на име Атамант се оженил за Нефела и имал от нея син, наречен Фрикс, и дъщеря Хела. След това взел втора жена на име Ино, от която имал двама сина, Леарх и Меликерт. Но втората му жена ненавиждала заварените си деца Фрикс и Хела и искала да ги убие. Тя се заела да постигне нечестната си цел по много коварен начин. Преди всичко убедила жените да опекат семето, преди да го хвърлят в почвата. Така на следната година нямало реколта и хората мрели от глад. Тогава царят изпратил посланици при Делфийския оракул да попита на какво се дължи бедата. Но злата мащеха подкупила посланиците да донесат отговор, който гласял, че няма да има край на нещастието, докато децата на Атамант от първата му жена не се принесат в жертва на Зевс. Когато Атамант научил за това, изпратил да доведат децата, които пасели овцете. Но един овен със златно руно заговорил като човек и ги предупредил за грозящата опасност. Тогава те го възседнали и полетели с него над земи и морета. Но докато летели над морето, момичето се изплъзнало от гърба на животното, паднало във водата и се удавило. Брат му Фрикс обаче стигнал благополучно до земята на колхите, където властвувал синът на Слънцето. Фрикс се оженил за дъщерята на царя и тя му родила син на име Китисор. Тогава той принесъл в жертва на Зевс, бога, който уредил бягството, овена със златното руно. Някои обаче твърдят, че принесъл животното в жертва на Зевс Лафистийски, златното руно дал на бащата на жена си и той го провесил в свещената гора на Арас на дъбово дърво, охранявано от дракон, който никога не заспивал. Междувременно в родината на Фрикс оракул наредил да принесат като изкупителна жертва самия цар Атамант. Накичили го с гирлянди, както се кичи жертва, и го повели към олтара, но тъкмо се готвели да го умъртвят, пристигнал от Колхида внукът му Китисор или Херкулес и донесъл вест, че царският син Фрикс все още е жив. Така се спасил Атамант, но след това полудял и мислейки сина си Леарх за див звяр, го убил. След това се опитал да убие сина си Меликерт, но майка му Ино го спасила, като избягала и се хвърлила заедно с него от висока скала в морето. Майката и синът се преобразили в морски божества и синът бил особено тачен на о. Тенедос, където му принасяли в жертва малки деца. Останал сиротен и нещастен, Атамант напуснал страната си. Той запитал оракула, къде да отиде да живее, и последният му отвърнал, че трябва да отиде да живее там, където ще го нахранят дивите зверове. Тогава Атамант се присъединил към глутница вълци, които разкъсвали овце; като го видели, животните побягнали и го оставили с кървавите останки от своите жертви. Така се изпълнило пророчество на оракула. Но боговете постановили, че след като царят не е пожертвуван като изкупление за греха на цялата страна, при всяко положение най-голямата мъжка рожба от неговото семейство трябва да се принася незабавно в жертва, ако някога стъпи в кметството, където потомък на Атамант извършвал жертвоприношенията на Лафистийския Зевс. Казали на Ксеркс, че много такива синове са отишли в чужди земи, за да избягнат тази участ, но дълго време след това някои от тях се връщали и ако постовете ги заловели, когато влизали в кметството, увенчавали ги според обичая, устройвали шествие и ги принасяли в жертва. Тези случаи се ползуват с печална слава, дори, изглежда, са били доста чести, защото авторът на приписван на Платон диалог, след като говори за принасяните от картагенците човешки жертви, добавя, че такива обичаи са известни и сред гърците и споменава с ужас за жертвите, принасяни на планината Ликеон от потомците на Атамант.