Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
При всеобща опасност царят на семитите от Западна Азия принасял сина си в жертва за благото на народа. Филон от Библос например пише в труда си за евреите: „Било древен обичай при появата на голяма опасност за благото на целия народ владетелят на града или страната да предложи като откуп на отмъстителните демони любимия си син и принесените по този начин деца умъртвявали с мистични ритуали. Така Кронос, когото финикийците наричат Израил, бидейки цар на страната и имайки само един син на име Йехуда (на езика на финикийците Йехуда означава «единствен син»), го облякъл в царски одежди и го принесъл в жертва на олтара по време на война, в момент на голяма опасност за страната.“ Когато израилтяните обсадили царя на Моаб, изпаднал в тежко положение, той принесъл в жертва първородния си син, който трябвало да управлява след него, изгаряйки го жив край градската стена.
ГЛАВА XXVII
Унаследяването на душата
Някой би възразил, че в ранни времена първобитните народности нерядко умъртвявали владетелите си в края на краткото им царуване: та нали подобен варварски обичай би довел до изтребване на царското семейство. По повод на това възражение ще отбележа, първо, че в много случаи царският пост не се давал само на едно семейство, а на него се изреждали представители на няколко семейства; второ, много често той не е наследствен, а е открит за мъжете от всеки род, дори за чужденци, които отговарят на поставените условия, като например да се оженят за царската дъщеря или да победят царя в бой; и трето, даже обичаят наистина да води до изтребване на една династия, това съображение едва ли би възпряло хора, които мислят по-малко за бъдещето и не ценят човешкия живот като нас, да го спазват.
Не само отделни хора, но и цели народности са възприемали обичаи, които в края на краищата са ги унищожавали. Имаме основание да смятаме, че полинезийците системно са избивали две трети от децата си. Твърдят, че в някои части на Източна Африка съотношението на избитите към оставените живи деца е същото. Допуска се да живеят единствено децата, които са в определено положение при раждането си. Съобщават, че у войнственото анголско племе яга избивали без изключение всички деца, та при поход жените да не са обременени с бебета. Попълвали редовете си, като осиновявали тринадесет или четиринадесетгодишни момчета и момичета, чиито родители са убили и изяли. Индианките мбайа в Южна Америка избивали всичките си деца освен последното или поне онова, което смятали, че ще е последно. Ако някоя от тях родяла отново след това, убивала новороденото. Нищо чудно, че този обичай е изтребил напълно народността мбайа, която в продължение на много години била най-страшният враг на испанците. Мисионерите при индианците ленгуа от Гран Чако разкрили, както те казват, „внимателно разработена система за национално самоубийство чрез изтребване на поколението с аборти и други средства“.
Но избиването на новородените не е единственият начин, по който едно дивашко племе може да извърши самоубийство. Неограниченото прилагане на обичая да се използува като изпитание поглъщането на отрова може да има същия резултат. Преди време малко племе, наречено увет, слязло от планините и се заселило по левия ръкав на р. Калабар в Западна Африка. Когато мисионерите посетили за първи път мястото, намерили многобройно население, разпределено в три села. Оттогава насам непрекъснатото подлагане на изпитание с отрова почти е изтребило племето. В един случай цялото население взело отрова, за да докаже своята невинност. Около половината от него загинало на място, а останалите, както гласят съобщенията, продължават да спазват своите суеверни обичаи и сигурно скоро ще изчезнат. Като имаме такива примери, защо да не приемем, че някои племена не са имали скрупули или задръжки, спазвайки обичай, който може да доведе до изтребването на един род. Да им приписваме такива скрупули означава да извършим общоразпространената и непрекъснато повтаряна грешка — да съдим за дивака от позициите на европейската цивилизация. Ако някой от моите читатели е започнал да чете тази книга с представата, че всички раси и народи мислят и постъпват до голяма степен като образовани европейци, то би трябвало доказателствата за суеверия и обичаи, събрани в настоящия труд, да го разубедят в тези му погрешни изходни представи.