Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Когато научим как до ден-днешен има царство, където царуването и животът на самодържеца се свеждат до един-единствен ден, сигурно ще престане да ни се струва толкова невероятно, че царят системно е бил умъртвяван в края на едногодишното си управление. В Нгойо, провинция на древно Конго, съществува правилото вождът, ръкоположен с шапката на самодържието, да се умъртвява през нощта след коронацията. Правото на унаследяване принадлежи на вожда на племето — Мусуронго, но нищо странно, че той не упражнява това си право и тронът остава свободен. „Никой не желае да даде живота си за няколко часа величие на трона на Нгойо.“
ГЛАВА XXV
Временни царе
На някои места са смекчили и изменената форма на стария обичай на цареубийство, която съществувала във Вавилон. Царят продължава да абдикира всяка година и мястото му се заема от повече или по-малко номинален владетел; но в края на краткото му управление последния вече не го убиват, а извършват с него привидна екзекуция, която напомня времето, когато действително са го умъртвявали. Ето няколко примера. През месец меак (февруари) камбоджанският крал абдикирал за три дни. През това време той не изпълнявал държавническите си функции, не се докосвал до печатите, дори не получавал приходите, които му се полагали. Вместо него управлявал временен крал, наречен Сдач Меак, т.е. крал февруари. Постът временен крал бил наследствен по линията на далечно сродство с кралската династия, като синовете наследявали бащите си, а по-младите — по-възрастните братя, по същия начин, по който се наследява и царската корона. На подходящ, определен от астролозите ден, мандарините отвеждали временния крал с триумфална процесия. Той яздел кралски слон, седнал в царския паланкин; ескортирали го войници, облечени в подходящи костюми, така че да представят съседните народи на Сиам, Анам, Лаос и т.н. Вместо златна корона носел бял каскет и всичките му царски символи били изработени от грубо дърво, вместо от злато и диаманти. След като отдавал почит на действителния крал, от когото получавал властта за три дни, заедно с полагаемите се за това време приходи (тачи част от обичая в последно време се пропуска), той продължавал да се движи с шествието около двореца и по улиците на столицата. На третия ден, след редовното шествие, временният крал давал заповед слоновете да стъпчат под краката си „планината от ориз“ — бамбукова платформа, заобиколена от снопове ориз. Хората събирали ориза и всеки вземал по малко, за да си осигури добра реколта. Част от него отнасяли на краля, който го сварявал и поднасял на монасите.
На шестия ден от Луната в шестия месец (края на април) в Сиам назначават временен крал, който се радва на кралски прерогативи в продължение на три дни, а истинският стои затворен в двореца си. Временният крал изпраща многобройните си спътници във всички посоки да заграбят и конфискуват каквото намерят в отворените магазини на базарите; дори корабите и джонките, които пристигат в пристанището през тези дни, стават негови и трябва да се откупуват. Той отива на площада в средата на града и там му докарват позлатено рало, теглено от ярко накичени волове. След като ралото бъде осветено и воловете — натрити с тамян, лъжекралят изорава девет бразди, следван от стари дворцови жени, които разпръсват първото семе за сезона. Веднага след като изоре деветте бразди, тълпата зрители се втурва и се боричка за току-що засятото семе, вярвайки, че то, размесено с ориза за посев, ще осигури богата реколта. После разпрягат воловете и слагат пред тях ориз, царевица, сусам, саго, банани, захарна тръстика, дини и т.н.; според поверието онова, което започнат да ядат първо, ще струва скъпо през следващата година, макар някои да тълкуват предзнаменованието в обратния смисъл. През това време временният крал стои облегнат на едно дърво, сложил дясното си стъпало на лявото коляно. От това, че стои на един крак, идва и народното му название Еднокракия крал, но официалната му титла е Фая Фолатеп — Господар на небесните войнства. Той е нещо като министър на земеделието — всички спорове за ниви, ориз и т.н. се отнасят до него. Освен това представя краля на още една церемония. Тя се извършва на втория месец (който се пада през студения сезон) и трае три дни. Отива с тържествено шествие на открито място срещу храма на брахманите, където има множество накичени като Майски дървета стълбове, на които брахманите се люлеят. През цялото време, докато те се люлеят и танцуват, Господарят на небесните войнства трябва да стои на един крак на седалка, направена от измазани тухли, покрита с бяло платно и накичена с килими. Крепи се на дървена рамка с позлатен навес, а от двете му страни стои по един брахман. Танцуващите брахмани носят биволски рогове, в които наливат вода от голям меден котел и пръскат с нея зрителите; според поверието това носи щастие и прави хората да живеят в мир и спокойствие, здраве и благоденствие. Господарят на небесните войнства трябва да престои на един крак около три часа. Смята се, че това „доказва благоразположението на Девата и духовете“. Ако си пусне крака, „той губи имота си и членовете на семейството му стават роби на царя, защото това се смята за лошо предзнаменование, което вещае разруха на държавата и несигурност на трона. Но ако остане така, печели победа над злите духове, а освен това има привилегията, поне привидно, да залови всеки кораб, който влезе в пристанището през тези три дни, и да вземе товара му, както да влезе във всеки отворен магазин в града и да отнесе със себе си каквото си избере.“