Златната клонка

До XVI век в Лоствитиел в Корнуел съществувал обичай всяка година да се назначава лъжекрал за един ден. На „малък Великден“ фрихолдерите от града и околността се събирали лично или изпращали пълномощници и един от тях, както се падало по ред, облечен великолепно, с корона на глава и скиптър в ръка, минавал на кон по главната улица до черквата, следван покорно от останалите конници. Свещеникът го посрещал на стъпалата на черквата и го отвеждал да чуе божествената служба. След службата той се оттеглял със същата церемониалност в подготвена да го посрещне къща. Там за него и свитата му уреждали гощавка. Той седял начело на масата, обслужвали го с подвити колене, с всички ритуали, дължими на царствена особа. Церемонията приключвала с обеда и всички се връщали по домовете си.

Случва се временният цар да заеме трона не всяка година, а само веднъж в началото на всяко царуване. Такъв например е обичаят в царството Джамби на о. Суматра; в началото на всяко ново царуване човек от народа заема трона и се ползува от царските прерогативи за един ден. Произходът на обичая се обяснява с преданието, че някога имало петима царски синове, четиримата по-стари отказали да се качат на трона поради различни телесни недъзи и го оставили на най-малкия брат. Но най-големият от тях заел трона за един ден и запазил за наследниците си подобна привилегия в началото на всяко царуване. Следователно длъжността временен цар е наследствена по линията на род, свързан с царското семейство.

В Биласпур има обичай, като почине раджата, брахман да яде ориз от ръката на мъртвеца и след това да заеме трона за една година. В края на годината брахманът получава подаръци, изгонват го от страната и очевидно му се забранява да се връща там. „Идеята вероятно е, че духът на раджата влиза в брахмана, който яде khir (ориз с мляко) от ръката на мъртвеца, тъй като през цялата година внимателно го следят, за да не може да избяга.“