Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Мнението, че варварският обичай съвсем не бил прекратен, дори и по-късно, по времето на Плутарх, се засилва от случая с принесената човешка жертва в Орхомен, много древен беотийски град, който се намирал в равнината, само на няколко километра от родното място на историка. Там живеело семейство, в което мъжете носели името Псолей — т.е. Саждьо, а жените Олее, или Разрушителка. Всяка година на празника на Агриония жрецът на Дионис преследвал тези жени с изваден меч и настигнел ли някоя от тях, имал право да я убие. По времето на Плутарх това право се упражнявало от жреца Зоил. Родът, който трябвало да достави поне една човешка жертва всяка година, имал царско потекло, защото водел родословието си от Миний, прочутия стар цар на Орхомен, монарх с баснословно богатство, чието, както го наричали, „държавно съкровище“, все още се намира из развалините, на мястото, където продълговатата височина на Орхомен се прелива в обширната Копайдска равнина. Според преданието трите дъщери на царя отдавна се отвращавали от другите жени за това, че се поддават на вакханското безумие, стояли си у дома в царската къща и изпълнени с презрение, предели и тъчели, докато останалите, накичени с цветя, с разрошени от вятъра кичури бродели, обхванати от екстаз из голите планини, които се издигат над Орхомен, и карали самотните възвишения да ехтят от дивите звуци на цимбали и дайрета. Но след време божественото безумие заразило и царкините в тихите им покои; обхванало ги диво желание да хапнат човешко месо и хвърлили жребий коя от тях да даде детето си за канибалското пиршество. Жребият се паднал на Левкипа, тя дала сина си Хипазий и трите го разкъсали на парчета. От тези заблудени жени произхождат Олее и Псолей и казват, че мъжете се наричали така. защото носели траурни одежди в знак на своята скръб и печал.
Но обичаят да се вземат човешки жертви от царски произход в Орхомен придобива още по-голямо значение, защото се казва, че сам Атамант е царувал в земята на Орхомен още преди времето на Миний. Освен това зад града се извисява планината Лафист, където също както на Алое в Тесалия имало светилище на Лафистийския Зевс, където според преданието Атамант се готвел да принесе в жертва двете си деца Фрикс и Хела. Общо взето, като сравняваме преданията за Атамант с обичая, свързан с потомците му в исторически времена, можем с основание да направим извода, че в Тесалия и вероятно в Беотия е управлявала стара династия, в която царете били принасяни в жертва за доброто на страната на бог, наречен Зевс Лафистийски, но са успели някак да прехвърлят фаталното задължение на поколението си и най-големият син бил неизменно предназначен за олтара. С течение на времето жестокият обичай дотолкова се смекчил, че приемали овен вместо царствената жертва, стига князът да не стъпва в кметството, където един от неговите роднини принасял жертвите на Зевс Лафистийски. Но ако бил дотолкова неблагоразумен, че да отиде на гибелното място, така да се каже сам да се натика на вниманието на бога, който така добродушно си затварял очите пред жертвоприношението на овена, древното задължение се възстановявало в цялата си сила и не оставало нищо друго освен да го умъртвят. Преданието, което свързва принасянето на царски деца в жертва с голям недоимък, сочи явно към широко разпространеното сред първобитните хора поверие, че царят е отговорен за времето и посевите, и е справедливо той да плати с живота си за неблагосклонността на едното и провала на другото. Накратко казано, както личи, Атамант и неговата династия обединявала в себе си божествените или магическите с царските си функции и това становище намира силна подкрепа от претенциите за божественост, които според легендата си приписвал Салмоней, братът на Атамант. Видяхме как този самонадеян смъртен твърдял, че в същност е сам Зевс и владее гръмотевиците и светкавиците и ги наподобявал изкуствено с помощта на тимпани и разпалени факли. Ако съдим по аналогията, неговите лъжегръмотевици и лъжесветкавици не са били само представление, целящо да направи впечатление и измами зрителите, а заклинания, правени от царствения магьосник, за да предизвика небесните явления, които така немощно имитирал.