Златната клонка

Преди да преминем към следващите примери, трябва да обърнем особено внимание на някои моменти, свързани с тези временни царе. Преди всичко примерите с Камбоджа и Сиам показват ясно, че на временния заместник прехвърлят конкретно божествените или магическите функции. Това личи от вярването, че като държи вдигнат крака си, временният цар на Сиам печели победа над злите духове, а като го пусне, застрашава съществуването на държавата. Докато камбоджанската церемония на стъпкването на „планината от ориз“ и сиамската с откриването на сезона на оранта и сеитбата са заклинания за богата реколта. Хората отнасят у дома част от стъпкания ориз или от засятото семе, като смятат, че по този начин ще си осигурят добра реколта. Освен това, когато в Сиам представителят на краля оре с ралото, народът го наблюдава тревожно, да види не дали браздата е права, а точно докъде стига копринената му роба, защото от това според тях зависи времето и посевите през следващия сезон. Ако Господарят на небесните войнства вдигне дрехата си над коляно, времето ще е влажно и силните дъждове ще провалят реколтата. Ако я остави да се смъкне до глезена, ще последва суша. Но ако краят на робата му виси точно на половината на прасците, ще последва чудесно време и обилна реколта. Дотолкова тясно е свързано развитието на природните процеси, а с това благоденствието или мъките на хората с най-дребния акт или жест на царския представител. Но задачата да карат посевите да се развиват, делегирана на временните царе, е една от магическите функции, които се очаква да изпълняват действителните царе в първобитните общества. Правилото, че лъжливият цар трябва да стои на един крак на издигнатия сред оризището трон, е предвиждано първоначално като заклинание посевите да растат високо, най-малкото такава била целта на една подобна церемония, изпълнявана от старите прусаци. Най-високото момиче, застанало на един крак върху трон, с пола, пълна с хлебчета, с чаша ракия в дясната и парче кора от бряст или липа в лявата ръка, се молело на бога Вайзгантос ленът да порасте колкото него. После изпивало наведнъж ракията, давало да напълнят чашата отново, изливало налятото на земята като жертвоприношение на Вайзгантос и подхвърляло хлебчетата на духовете, които го придружават. Ако останело право на един крак през цялото време, докато траела церемонията, това било знамение, че ленената реколта ще е добра, но хората се страхували, че ако спусне крака си, реколтата може да се провали. Същото значение вероятно е имало люлеенето на брахманите, което в минали времена е наблюдавал, застанал на един крак, Господарят на небесните войнства. Вероятно са смятали на принципа на хомеопатичната или имитативната магия, колкото по-високо се люлеят жреците, толкова по-високо ще израсте оризът. Защото церемонията се описва като празник на реколтата, а люлеенето се практикува от литовците в Русия с откритото намерение да повлияят на растежа на посевите. Казват, че през пролетта и ранното лято, между Великден и Еньовден (лятното слънцестоене), всеки литовски селянин посвещавал всичкото си свободно време да се люлее, защото колкото по-високо се люлее, толкова по-висок ще стане ленът през годината.