Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Даденото тук обяснение на обичая да се умъртвяват божествени хора приема или поне лесно се съчетава с идеята, че душата на убитото божество се пренася в неговия наследник. Не разполагам с пряко доказателство за този пренос на душата освен в случая с шилуките, където обичаят да умъртвяват божествения цар съществува в типична форма и вярата, че душата на божествения основател на династията е вродена във всеки от умъртвените му потомци, е основен принцип. Но ако това е единственият действителен пример на подобно вярване, който бих могъл да приведа, то по аналогия е много вероятно и в другите случаи хората да са предполагали, че настъпва такова унаследяване на душата на умъртвения бог, макар да нямаме преки доказателства за това. Защото вече показахме колко често се приема, че при смъртта му душата на въплътеното божество се превъплътява в друг човек и ако това става, когато смъртта е естествена, не виждам никаква причина да не става и когато е насилствена. Несъмнено идеята, че душата на умиращ човек може да се пренесе в неговия наследник, е добре позната на примитивните народи.
На о. Ниас обикновено най-големият син наследява баща си като вожд. Но ако поради телесен или умствен дефект той не е подходящ за властта, бащата решава приживе кой от синовете му ще го наследи. А за да утвърди правото си на унаследяване, е необходимо избраният от бащата син да улови с уста или в торба последния дъх, а с него и душата на умиращия вожд. Защото, който улови последния дъх на вожда, става вожд наравно с определения наследник. Затова другите братя, а понякога и чужди хора, се трупат около умиращия, да уловят душата му, когато издъхва. На о. Ниас къщите са издигнати на колове над земята и се е случвало, когато умиращият лежи с лице към пода, един от кандидатите да пробие дупка отдолу и с бамбукова тръба да изсмуче последния дъх на вожда. Когато вождът няма син, улавят душата му в торба и я връзват на чучело, направено така, че да напомня за покойника; тогава вярват, че душата е преминала в чучелото.
Има признаци, че понякога духовната връзка между царя и душите на предшествениците му се дължи на някаква част от тях, която той притежава. В Южен Целебес символ на царската власт често са тленни останки на покойния раджа, които се пазят като свещени мощи и дават правото върху трона. По същия начин сакалавите от Южен Мадагаскар слагат вратен прешлен, нокът или кичур коса от покойния цар в крокодилски зъб и заедно с подобни останки от негови предшественици ги пазят най-внимателно в специално определена за целта къща. Притежанието на тези реликви дава правото върху трона. Ако бъдат отнети от законния наследник, той губи цялата си власт над народа и обратното, узурпаторът, който стане господар на реликвите, се признава за цар без каквото и да е възражение.
Когато Алака, т.е. царят на племето абеокути в Западна Африка, умре, първенците отсичат главата му, слагат я в голям пръстен съд и я връчват на новия суверен; тя става негов фетиш и той трябва да й отдава почит. Случва се новият вожд да изяде парче от своя мъртъв предшественик, очевидно за да може по-сигурно да унаследи магическите и други способности на династията. В Абеокута например донасят главата на покойния цар, но предварително му отрязват езика и го дават на наследника да го изяде. Оттук и обяснението на формулата, използувана от туземците, когато искат да кажат, че някой е на власт: „Той е изял царя.“ В Ибадан, голям град във вътрешността на Лагос (Западна Африка), има подобен обичай. Когато царят умре, отсичат главата му и я изпращат на номиналния му сюзерен, алафина на Ойо, върховния цар на йоруба, но сърцето му изяжда неговият наследник. Тази церемония се изпълнила преди немного години при възкачването на трона на нов цар на Ибадан.
Като вземем под внимание изложените по-горе доказателства, можем с основание на предположим, че когато умъртвявали божествения цар или жрец, хората смятали, че духът му преминава в неговия приемник. И действително всеки цар на шилуките от Бели Нил, които системно убиват божествените си царе, трябва при възкачването си на трона да изпълни церемония, предназначена, както изглежда, да пренесе в него същия свят и чудотворен дух, който е одушевявал последователно всичките му предшественици.