Златната клонка

Такива били задълженията и привилегиите на Еднокракия сиамски крал до средата на XIX век, дори и до по-късно. При управлението на покойния просветен монарх тази странна личност била до известна степен облекчена от бремето на длъжността си, но и лишена от свързаната с това слава. Той все още наблюдава, както едно време, как брахманите се люлеят във въздуха на люлка, окачена между две високи по около тридесет метра мачти, но му се разрешава да седи, вместо да стои прав; и макар че общественото мнение все още очаква от него да държи дясното си стъпало на лявото коляно през цялото време, докато трае церемонията, според закона той няма да си навлече наказание, ако за ужас на хората сложи уморения си крак на земята.

И други признаци говорят за нахлуването на западните идеи и западната цивилизация в Ориента. Булевардите, водещи към мястото на церемонията, са запълнени с колесници, телеграфните стълбове и стълбовете за осветлението, по които са се накачили като маймуни нетърпеливите зрители, се издигат над гъстата тълпа; а докато оркестърът от дрипльовци, навлекли пищни яркочервени и жълти дрехи, блъска барабани и надува тръби по стария начин, колона боси войници в блестящи униформи марширува бодро под звуците на съвременен военен оркестър, който свири „В поход през Джорджия“.

На първия ден от шестия месец, който смятали за начало на годината, царят и народът на Самарканд обличали нови дрехи и си подстригвали косите и брадите. После отивали в гората близо до столицата и седем дни, възседнали препускащи коне, стреляли с лъкове от седлото. На последния ден мишената била златна монета и онзи, който я улучел, получавал правото да стане цар за един ден. На първия ден от слънчевата година — по пресмятанията на коптите, — а това означава на десети септември, когато Нил е достигнал, общо взето, най-високата си точка, в Горен Египет редовното правителство е суспендирано и всеки град избира свой управник. Този временен господар носи подобна на шутовска шапка, има дълга ленена брада и е завит със странна мантия. С жезъла на властта в ръка, придружен от облечени като писари палачи и т.н. хора, той отива в къщата на губернатора. Последният се оставя да го свалят от власт, лъжецарят сяда на трона и ръководи трибунал, пред чиито решения се покоряват дори губернаторът и неговите чиновници. След три дни осъждат на смърт лъжецаря и го предават на пламъците, но изгаря само дървената клетка, а фелахът се измъква невредим. Обичаят може би напомня старата практика да се изгаря истинският цар. В Уганда изгаряли братята на царя, защото било противозаконно да се пролива царска кръв.